БЗНС основан 1899г.

Доклад на Николай Ненчев пред международна научна конференция на тема:
Хибридните заплахи: мит или реалност? Последствия за националната и европейската сигурност
Организатори:
Катедра „Политология“ на СУ „Свети Климент Охридски“ със съдействието на програмата „Гражданско общество и демокрация“ на Атлантическия Съвет на България и Софийския форум за сигурност

Хибридни атаки срещу военната сигурност и атлантическите институции

Госпожи и господа,

Вече е крайно време да осъзнаем и да признаем очевидното. България е подложена на хибридна агресия от Москва. При това в момент, когато трябва да направим ключови избори, които ще предопределят нашето бъдеще за поне три поколения напред.

Хибридна война по пълния спектър на въздействие – от икономика, през политика, медиите, култура и се стигне до отбраната на държавата. Война против евроатлантическата ни ориентация. Война против идентичността ни като съюзник в НАТО и ЕС. Война, чиято цел е да ни превърне в най-слабото звено на ЕС и НАТО и най-вече – вечно отворената врата на Русия за проникване на Балканите. Спомнете си Решетников, който ни нарече „руската порта на полуострова“.

За да успее в това си агресивно дело, Русия има нужда от една отслабена, приспана България. Държава, която не може да назове истинския си проблем, а именно че е обект на хибридна агресия от страна на Русия! Как тогава да можем да се защитаваме?

За да бъде приспана държавата, трябва да бъде приспано нейното ръководство и обществото. Ето защо хибридната война у нас е първо информационна. Война на пропагандата, на медиите, на социалните мрежи. Война безмилостна, но тиха. За упояване на масовото съзнание. За изопачаване на действителността и за подмяната на ценностната ни европейска ориентация с чужда евразийска идентичност на държава-васал.

Не, не чакайте да дойдат зелените човечета тук като в Крим! Не им е необходимо да идват. Защо да го правят, след като техните цивилно облечени агенти на влияние – икономическо, политическо, дипломатическо, културно и дори военно, са вече тук. Не чакайте да видите зелени човечета, а престъпници с бели якички и вратовръзки. Хора, които оперират безнаказано в ключови за функционирането на България сфери.

А държавните структури, които трябва да ни защитават от външна агресия и които ние издържаме с данъците си, днес са неадекватни. Не реагират на руската хибридна агресия. Свеж пример – безнаказаното поведение на паравоенните групи у нас, които са с явна антиевропейска, антинатовска и проруска ориентация. Очевидно доказателство за това, че институциите ни, призвани да бранят националната ни сигурност от външни посегателства, са на практика тежко упоени и парализирани, е и докладът да дейността на ДАНС за 2017 г., публикуван преди месеци и останал по мое мнение незабелязан. Там би трябвало да са разгледани внимателно заплахите, пред които днес е изправено обществото. Очебийно впечатление прави фактът, че в целия доклад няма нито дума за хибридната война. Няма и хибридни заплахи. Сигурно те остават за контраразузнавателните ни структури някъде в зоната на здрача, скрити при досиетата „Х“.

Тъжно е, но трябва да признаем: Русия вече постига у нас това, което на други места трудно получава дори с военна окупация. Всеобхватно проникване във вътрешните процеси на суверенната ни все още на теория държава, която е член на НАТО и ЕС, в условията на едно като цяла игнориращо проблема общество. И приспани държавни структури.

Ето затова днес трябва да се събудим! И да съберем силите сили да защитим държавата си! И да утвърждаване нашият цивилизационен избор да бъдем част от евроатлантическото семейство на споделените ценности. Това е пътят към сигурността и просперитета, който трябва да извървим в името на тези, които ще дойдат след нас. Наследството, което ще оставим на децата си го решаваме именно сега. Залогът е каква държава ще изградим – силна, просперираща и уважавана, все по-тясна интегрирана в процесите в ЕС и НАТО, страна на върховенството на закона, или държава в периферията на ЕС, превърната в троянски кон на Москва, територия, формално член на евроатлантическото семейство, но в която процъфтява всичко неевропейско. Като се започне от корупцията, престъпността, кражбите за милиарди от обществото, превръщането на политиката в театър на марионетки, мотивирането на младите хора да емигрират, устойчиво и всевластно задкулисие и система, която убива инакомислещите. Да, казвам убива! И в преносния, и в буквалния смисъл. Това е дефицитът на върховенство на закона в най-нелицеприятния си вид. Държава в която задушават свободата на словото и а обръщат в удобна пропаганда. С чувство за безнаказаност. Държава, чиито институции и съдебна система са пропити от частни интереси и външно влияние. Това ли искаме да оставим един ден на децата си?

Ако не искаме това, крайно време е да се събудим. От обществото трябва да дойде инициативата, така че да пробудим вай-накрая и политиците, и държавната администрация.

Аз бях в изпълнителната власт. Върху мен и тогава и сега се изсипват хибридните удари на една овладяна от вън съдебна система, заради моите действия в защита на националния интерес, които обаче тежко засегнаха интересите на Русия. И това Москва няма да ми прости. Но аз не се страхувам! Нито ще отстъпя от принципите си!

Признавам, че не успях да направя достатъчно в рамките на мандата си, за да се справя с руското хибридно влияние в нашата национална отбрана. Времето не беше достатъчно. Аз обаче не съм се отказал и продължавам напред!

Още докато бях министър на отбраната нееднократно повдигах темата за хибридната война. Тогава, когато другите предпочитаха удобно да замълчат. Да не си създават неприятности. На думите ми се реагираше или с неразбиране, или враждебно.

Само публичното повдигане на тази тема и медийното участие обаче не изчерпва работата ми по темата. Още в рамките на мандата ми в Министерството на отбраната започнахме да разработваме и стратегия за борба против хибридната война, като се водихме от примера на НАТО, който бързо реагира и прие такава стратегия още след анексирането на Крим и проливането на украинска кръв в ада на войната в Донбас. Не ми е известно от предсрочния край на моя мандат до момента да има някакъв резултат по тази тема.

Като конкретни практически действия, за да затворя вратата на хибридното проникване на Русия в нашата отбрана, следвах твърда политика на скъсване на всякакви зависимости от Москва при ремонта на старата съветска военна техника. Затова реших да ремонтирам изтребителите МиГ-29 в Полша, която може да се справи с ремонта, а не в Русия, която във военната си доктрина счита НАТО, следователно и нас, за враг. Как да поправяш оръжието си при този, който те счита за неприятел?

Ето за това ми решение срещу мен е повдигнат скалъпен съдебен процес. При все че като ремонтирах самолетите в Полша аз изпълних задълженията си към армията по конституция и закон. Работих за да осигуря способности, повтарям способности, на българските военновъздушни сили да изпълняват задълженията си в рамките на Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО. Ето това е смисълът на ремонтите на двигателите на самолетите в Полша.

Затова и съдебният процес срещу мен е поръчан от вън фарс. Говорим за липса на правова държава. Ето Ви нагледен пример. Само че годината днес не е 1947, когато осъдиха с монтиран процес водачът на обединената опозиция Никола Петков, а червените палачи го ликвидираха жестоко. С удари с чук. И го окачиха мъртъв на въжето. Защото така поиска Кремъл.

Днес живеем в 2018 година, макар и геополитическите залози на настоящето да не са по-малки от тогава. Нито пък Москва е по-малко решителна и по-малко готова на всякакви действия, за да постигне стратегическите си цели на Югоизток. Политика, водена от векове от руската имперска традиция.

Надеждата ми днес е първо в българското гражданско общество. То ще се събуди. По-рано, отколкото очакваме. Вярвам, че истината ще възтържествува! И пред българите ще се отворят нови перспективи за развитие като свободни хора в една обединена Европа и една все по-мощна евроатлантическа общност.

Госпожи и господа,

Да поддържаме вярата в себе си е задължително. Но най-важното е да действаме!

На първо място, трябва ни обединение на всички политици, които са готови да отстояват евроатлантическия избор. Затова вече предложих инициатива за обединение на дясното. Днес обаче ще предложа нещо конкретно. Нека между десните партии заедно създадем експертна платформа за национално противодействие на хибридните заплахи. Нека съберем нашите най-добри експерти и да разработим обща стратегия как да спечелим хибридната война, която режимът на Путин води срещу независима евроатлантическа България на 21-ви век. Това ще бъде една платформа, по която заедно ще работим, за да се справим със заплахата, пред която сме изправени всички. Ето това е добро практическо начало на нашето обединение и бъдеща работа заедно.

Днес на хибридни атаки са подложени всичките ни национални институции от сектора за сигурност. Това важи с особена силя за отбраната, която ръководих малко над 2 години. Имам впечатления на място и познавам проблемите на сектора и слабите места, които Русия използва.

Вечното отлагане на превъоръжаването, безкрайното наливане на стотици милиони, дори милиарди, в старата съветска бойна техника и оттам в бездънните джобове на руските оръжейни фирми, увековечаването на останалата от комунизма зависимост от Русия в поддръжката на техниката заема първите места в листата на руските стратегически цели. И трябва да признаем, досега те се реализират, без да срещнат особени препятствия. На това трябва да сложим край!

Преди дни разработих и представих предложение във връзка с придобиването на нов боен самолет за българските военновъздушни сили. Това е ключов момент, по който десните партии могат да работят заедно. Позицията ми е, че България трябва да избере именно Ф-16 „Вайпър“ от последната модификация, която САЩ ни предлагат.

Преходът от МиГ-29 и СУ-25 към Ф-16 ще бъде фактически преход от съветското минало към високо технологичното бъдеще на армията ни като част от колективната отбрана на НАТО и изграждащата се Европейска отбрана. Това е точката на пресичане, която ще ни позволи да бъдем силни и независими. Това е и решението, което е част от онези критични и смели стъпки, които трябва да направим, за да затворим у нас руската врата на Балканите.

Затова България трябва час по-скоро да подпише с американската страна договор за доставката на тези най-нови и модерни бойни многоцелеви самолети от поколение 4 плюс Ф-16. И да скъсаме веднага договора да поддръжката на МиГ-29! И да спрем повече да храним руския военнопромишлен комплекс с изтънелия си военен бюджет.

Вместо да разчитаме на старата руска авиационна техника, трябва заедно с договора за придобиване на нови самолети Ф-16 да сключим със САЩ споразумение, по силата на което да ни бъдат дадени пад наем няколко техни самолета Ф-16, на които нашите пилоти да започнат тук на място обучение в най-кратки срокове. След като българските пилоти се обучат, те ще могат да поемат носенето на бойно дежурство на взетите под наем от САЩ Ф-16 до въвеждането в употреба на новите ни бойни самолети. Паралелно с това, трябва да имаме повече съвместни мисии със съюзници от НАТО по охрана на българското въздушно пространство. Нещо, на което поставихме началото през септември 2016 г., когато американски самолети заедно с нашите пазиха небето ни.

Процесът на придобиване и постигане на пълни оперативни способности на новия боен самолет ще отнеме години. Както е казано, обаче, и най-дългият път започва с правенето на първата крачка. А тя е да направим точният избор на бъдещия основан боен самолет на въоръжените ни сили. Този избор е стратегически. Той ще предопредели бъдещето на бойната ни авиация за поне 30-40 години. При това важното е с коя държава ще се обвържем занапред – дали с тази, чиито военновъздушни сили са най-силни, най- боеспособни и най-технологично напреднали, които са номер едно в света, или ще бъде направен друг избор? Който може да се окаже по-безопасен за руската военна машина. Зависи от нас. Ето защо тук ще бъде една от най-тежките битки, които трябва да спечелим, за да осигурим достойното бъдеще, което заслужава българската бойна авиация. Тук Москва ще използва всичките си налични хибридни начини за въздействие.

Не по-маловажно е да продължим и процеса на цялостната модернизация на армията ни. Защото тя не е само бойни самолети. Трябват ни и нови радари, и нови зенитноракетни комплекси, и нави кораби, и бронирани машини за сухопътните войски. Това също са точки, по които заедно десните партии можем и трябва да търсим съгласие и споделена платформа за действие.

Вярвам, че ще срещаме все-повече подкрепа сред едно все повече събудено и действащо гражданско общество. Затова днешната конференция е особено важна.

Позволете ми, преди да завърша, да благодаря специално на организаторите от Софийския университет и Атлантическия съвет на България за това, че много навременно поставят на вниманието на обществото точно тези теми.

Желая Ви успех!