БЗНС основан 1899г.

ИЗГРАЖДАНЕТО НА МОДЕРНАТА НАЦИЯ И ДЪРЖАВА ОТ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

Зад многото описателни характеристики на политическия режим на Александър Стамболийски, има една, която е най-важна, защото описва основното, което е оставил след себе си: „радикален реформатор”.

Това, което почти никога не се назовава правилно е крайната цел на „радикалните реформи” на управлението 1920-1923. Тя не е само възстановяване на България от пораженията на Балканските и Първата световна война. За да разберем смисълът на тези „радикални” реформи е необходимо да поставим управлението на Стамболийски в световния исторически контекст, който представлява радикална политическа и културна промяна във всички държави, участници в току-що завършилата Голяма война. Радикалните промени са навсякъде, нищо в светът не може да остане същото след преживения ужас по бойните полета.

Управлението на Стамболийски не само цели да изведе България от кризата, не само да построи разрушеното и да върне дълговете. Реформите, които правителството му провежда са за сплотяване на националната идентичност и превръщането на България в модерна държава. Голямата образователна, езикова, поземлена, икономическа реформа са национално образуващи и изграждащи модерната българска държава.

В контекста на световните събития от онова време, Стамболийски се нарежда в редиците на строителите на съвременния свят след войната. Когато се коментира управлението му, на първо място се споменава неговият иновативен принос да се фокусира върху селското съсловие, което има ресурсите да изведе България от дъното.

Но, това е само една малка част от промените, които въвежда в България и далеч не най-значимата. Огромна е ролята на извършената реформа в образованието. То има късмета да бъде управлявано от един от най-забележителните министри, Стоян Омарчевски. Именно образователната реформа е тази, която по смисъла на определението за модерна, национална държава изгражда националната идентичност в нова България.

Омарчевски и неговите сътрудници прокарват Закон за народната просвета, с който се въвежда задължително начално и прогимназиално 7-годишно безплатно образование, създават се  нови 1115 училища, от общо 1676 . След допитване до комисия от изтъкнати езиковеди се извършва правописна реформа, като се предприема опростяване на правописа, правейки го по-близък до говоримия език. Създава се Художествената и Музикалната академия, Висшето търговско училище във гр.Варна, Свободният университет за политически и социални науки, Ветеринарен и Богословски факултети, а в Медицинския факултет са открити два нови отдела – зъболекарство и аптекарство.Открива се нова катедра по приложна химия и се увеличават  катедрите в Юридическия и Агрономическия факултет.

Заслуга на Омарчевски е приемането на закони за депозиране на печатни произведения в народните библиотеки в София, Пловдив и Велико Търново, за създаване на „достъпни народни библиотеки“, за „поощрение на родната литература и изкуство“, за създаване на Български археологически институт.  Полага особени грижи за развитието на току-що появилата се филмова индустрия – правителството сключва споразумение с фирмата „Луна филм“ за съвместно изграждане на филмови съоръжения. През 1922 г. по предложение на Омарчевски, 1 ноември е обявен за Ден на народните будители. Прокарва закон за насърчение на детската литература, като я освобождава от данъци. Министерството на народното просвещение е натоварено да „издава в изящна външност отбрани произведения от по-добрите български автори, които раздава като подаръци всяка година на отличили се ученици от всички училища“. Тези издания не са били пускани в продажба.

Това са все национално-конструиращи културни и образователни институции, на чието създаване и развитие дължим съзнанието си за българска общност и култура. Образователната реформа, извършена от управлението на Стамболийски не е само инструмент за подобряване инфраструктурата, а цели изграждането на българската идентичност.

По същият начин, извършената поземлена реформа цели обединяване чрез издигане на социалния статус на селяни и етнически малцинства (турци, помаци, цигани) до този на живущите в градовете. Въпреки критиките на политическите противници, целта на тези реформи е унифициране на различията в българския народ, преодоляване на пропастта в социално и културно отношение между елити и обикновени хора, за да се сбъдне мечтата за мирна и процъфтяваща България.

Всички „радикални”, както ги нарекохме по-горе реформи на Стамболийски имат за цел това: мирна, процъфтяваща и демократична България. Такъв е и девизът на неговата партия, БЗНС : „Мир, хляб, народовластие”.

Даниела Таринска