Едно интервю на Пламен Кръстев – организационен секретар на БЗНС. Разговорът води –  Цветанка Андреева.

Разкажи за семейството си, какво те свързва с БЗНС? Как успяваш да правиш и децата си съпричастни към организацията ни?

Щастливо женен с две прекрасни дъщери. Старая се голямата ми дъщеря да получи обективна представа за реалността в България и да я запознавам с исторически факти. Преди комунизма, какво представляваше тоталитаризма, и как се случи прехода към демокрация. Децата ми винаги са с мен, когато правим изяви на БЗНС. Помагат с каквото могат, а ние с майка им се стараем да им предадем духа и атмосферата на Съюза ни. Искам те да са част от каузата и аз да им предам искрата през поколението.

С БЗНС е свързано моето родословие, но поради обстоятелствата по време на режима и вероятно за да ме предпазят, ми подаваха истината на части. Разбрах защо брата на дядо ми (Димитър Пенчев) е лежал по затворите, и защо моите дядовци след втората световна война са напуснали армията. Всеки от близките ми, по собствени убеждения е бил силен антикомунист. Явно този ген се е предал и у мен.

В началото на прехода бях много обнадежден, че България ще стане една демократична държава. Участвах много активно в студентските протести, където бях на първа линия. Сега си спомням, че веднъж Жельо Желев, в качеството си на президент, дойде при нас да си поговорим,  но срещата остави в мен усещане на голямо разочарование. Силната надежда за изграждане на демократична държава, беше изместена от популизъм, корупция и престъпност. Казваха ни, че това са болести на демокрацията, но аз познавах идеологията на демократичността и знаех, че случващото се не е демократизация.

Като повечето нормални хора, политиката ме отврати. Поради това, много време не ме интересуваше кой ще е на власт. В средата на 2009г. обаче научих от двама души, на които силно вярвам и днес – Димитър Пенчев и Жеко Стоянов, че има истинска промяна в БЗНС и голяма надежда. На тях двамата винаги съм имал доверие, заради делата им. След срещата си с Николай Ненчев видях човек, на който може да се вярва, съзрях личност с кауза. Трудно беше някой да спечели доверието ми отново, но това се случи. Тогава  реших отново да се включа и да дам приноса си към демократичните промени в държавата.

Ти обиколи с ръководството структурите по места. Как преминаха срещите? Какви са проблемите на структурите ни?

Когато обикаляхме страната с колегите от БЗНС, преди да влезнем в парламента и правителството срещах хора, загубили вяра в системата, но желаещи промяна. Такива бяха нашите съидейници – разочаровани, но борбени. Гордея се с духът на тези хора. Сега, когато сме вече във властта, силно се надявам, те да виждат, че сме принципни и морални, че гоним целите си, и че не сме поредните продажници. Министър Николай Ненчев прави това най-очевидно,  демонстрирайки отдавна невиждана мъжка воля и патриотизъм в управлението си. Нападан от всякакви противници – наши и чужди, той не се поколеба да:

1. Отвори комунистическите досиета на разузнаването.
2. Да разсече смъртните примки на руската зависимост.

Срещите преминаваха в различна атмосфера, на много места структурите са много добре организирани и работят в синхрон, но има места, в които обстановката не е конструктивна. Аз мисля, че в БЗНС имаме една посока и затова, трябва да бъдем много по-толерантни и търпеливи, и да не допускаме отново междуличностни конфликти. Необходимо ни е много по-високо ниво на комуникация, много по-добра партийна дисциплина и строго следване на политиката на съюза. Привличане на младежи с ясно изразени убеждения и мотивация, че те могат да променят статуквото. Имаме нужда от млади хора с обществена енергия, а не кариеристи.

Какво очакваш от политиката? Казват, че тя ощетява свестните хора, на теб как ти действа?

Политиката променя човека, разбираш, че между бялото и черното има прекалено много нюанси и те са пряко отнесени към човешките характери. Склонността за умерени компромиси и момента, в който да бъдат направени, са ключови фактори за успешното прокарване на политика. Едно време ни учиха, че няма незаменими хора, но историята показва, че личността променя обществото. За мен политиката е средство за истинска промяна на България от мафиотска държава, към държава на народа си.

В политиката осъзнаваш стремежа на някои за власт и това променя психиката ти. Още помня думите на една пенсионерка в момент, в който магазините бяха празни – „Хляб и лук ще ядем, но ние да сме на власт“.  От друга страна, това те мотивира да се бориш и да не оставяш тази власт да се концентрира в такива хора. Политиката е и „мръсна работа“ , но и възможност да сбъдваш социални мечти и планове – зависи какъв човек си, и какво виждаш във властта: изгода или дълг.

Кои са ценните неща за теб в живота? На какво държиш, срещу какво се бориш?

Аз съм в известна степен идеалист. Държа на думата си и е имало моменти, в които съм си патил поради тази причина. Спомням си, когато падна Берлинската стена и една част от хората от източноевропейските народи успяха да отидат на запад. Обществото на запад вярваше в това, което кажеш, но малко след нашествието нямаше и помен от „тежестта на думата ти“. Аз истински вярвам и желая, обществото в България да стане като обществото в западна Европа от преди нашествието. Да бъдем хора на честта и солидарността, а не лъжливи роби на олигархични господари.

Дай съвет на кандидатите и политиците, които ще участват в предстоящата кампания за местния вот?

Моят съвет към кандидатите за постове на МИ – позитивна кампания с реалистични цели и послания, търсене на максимално широка подкрепа за постигане на целите.  Разясняване отговорността на гражданина в процеса на промяна на обществото. Необходима е двупосочна комуникация, но най-вече тази кампания, трябва да разкрие човешките лица на кандидатите на БЗНС.