Ако предизборните програми значеха нещо в българската политика

20/05/2013 в Новини

Ако предизборните програми значеха нещо в българската политика, след изборите на 12 май щеше да има правителство на ГЕРБ и ДПС и то щеше да се радва на удобно парламентарно и обществено мнозинство. Но в крайна сметка може да се окажем с правителство на БСП, ДПС и АТАКА, което да бъде принудено да изпълнява програмата на ГЕРБ. Защо стана така.

Преди всичко, защото реалните цели на нито една от тези политически партии не са тези записани в програмата им: Запазване на плоския данък и спиране на проекта „Белене“ – за ГЕРБ и ДПС, премахването на плоския данък, рязко увеличаване на доходите и подновяване на строежа „Белене“ за БСП и АТАКА. Очевидно предизборните програми са само маска, която прикрива истинските намерения, а те са протекция на едни олигархични интереси за сметка на други, лансиране на едни политически кариери за сметка на Други.

Логичната коалиция между ГЕРБ и ДПС няма да се състои не само защото Бойко Борисов използваше ДПС като боксова круша по време на целия си мандат. Самия летящ старт на Борисов през 2009 се дължеше на вълната на възмущение в обществото от това, че Доган е „преял с власт“. ГЕРБ продължи да залага на този елементарен по същество етнически популизъм и ако изключим Вежди Рашидов, така и не направи опит да интегрира етническите турци и особено недоволната от Доган тяхна интелигенция в партията. Така Борисов направи спрямо ДПС това, което Макиавели препоръчва да не се прави никога. Да се нанесе на някого щета, която да не е смъртоносна. В крайна сметка ГЕРБ нито маргинализира ДПС, нито хвърли мостове към него. И накрая стигнахме до ситуацията ДПС да изглежда като най нормалната партия в 42-то Народно събрание.

Това се оказа добре дошло за БСП, чиято върхушка за пореден път ще предаде интересите на своите избиратели, като за това ще има и добро извинение. „Отстранихме ГЕРБ от властта, но трябва да се съобразяваме с по-малкото зло – ДПС!“ Хем вълка сит, хем електората цял. Ролята на глупака в новата тройна коалиция ще бъде на Сидеров. Няма да му е лесно да подкрепя правителство, чието оцеляване зависи от ДПС, но скрити задкулисни интереси ще го принудят да играе тази роля. В крайна сметка, ако Атака се провали, има и други подобни проекти – НФСБ и т.н. Разбира се може да бъде изигран и театър. След като парламентарната група на ГЕРБ се разпадне и се намерят депутати, които да крепят правителството, Атака може да се превърне в яростна опозиция!.

Защо сме свидетели на такива циркове?

Същината на проблема е, че за 24 години българският народ не можа да излъчи национално отговорен, компетентен и възприет като легитимен елит, алтернатива на партийно ченгасарската олигархия. И ако се опитаме да обясним това само с факта, че тя, за разлика от останалите слоеве от населението беше най-подготвената, най-информираната и разполагащата с най-много ресурси, ще кажем само половината от истината.

Факт е, че комунизмът в България беше наложен с много по-голяма жестокост. Факт е, че в първоначалната си фаза той срещна и най-голяма съпротива. Но е факт и че у нас, той пусна по-дълбоки корени и успя да привлече за своите цели по-широки обществени прослойки, отколкото в повечето страни от Източна Европа. Прав е Румен Аврамов, когато твърди, че у нас комунизмът не беше пролетарски, а дребнобуржоазен. Средният българин запази малко имотец и си помисли, че има ниша, която да го защитава както от държавата, така и от пазара. След падането на Берлинската стена, когато България попадна в хладния свят на глобалната конкуренция, за мнозина това означаваше повече усилия отколкото те бяха готови да направят. Или по сполучливата ремарка на Симеон Сакскобурготски – трябваше да си променят „чипа“. Вместо да направят това мнозина продължаха да търсят спасител. Ще си работим както при социализма, а ще ни плащат както при развитите капиталистически държави. Е това се оказа възможно само за корумпираните политици и чиновници и не случайно те не пропуснаха шанса да осъществят мечтите си. Резултатът беше повсеместна партизанщина и корупция. Това прогони реалните инвеститори и привлече само тези, които видяха шанс за особено големи и бързи печалби. И така попаднахме в това, което Сидеров нарича „колониална зависимост“. Но България не трябва да се изолира от големия хладен свят, а да се интегрира по-добре, така, че да навлизат нискорискови капитали, а вместо източник на емиграция, България да се превърне в магнит за имигранти. Докато това не се случи, ни чака все по-грозна борба за власт, все по-нагло прокарване на лобистки интереси и все по-малка връзка между предизборните програми и следизборните коалиции!

Български Земеделски Народен Съюз

Ако предизборните програми значеха нещо в българската политика

Полезни връзки

Контакти