По повод зачестилите антибългарски прояви в Република Македония, нестихващия език на омраза и съдебната разправа с лица, самоопределящи се като българи, председателят на БЗНС Николай Ненчев предлага провеждането на широка дискусия относно политиката, която Република България трябва да следва спрямо Република Македония.

1. БЗНС напомня, че България първа призна Република Македония под конституционното й име и няма намерение да участва в спора за това как да се нарича държавата.

2. С декларация от 22. 02. 1999 г. Република България призна правото на Република Македония сама да определя по конституция кой да бъде нейният официален език и как да го нарича.

3. Според БЗНС Република България не се е намесвала и няма намерение да се намесва във вътрешните работи на Република Македония, нито да диктува партийнополитическото й устройство в рамките на общоприетите демократични модели. БЗНС очаква Република Македония да отговори със същото и категорично да докаже, че уважава суверенния избор на конституционен модел на Република България, който, подобно на този в много държави-членки на ЕС , изрично не допуска регистрирането на политически партии на етническа или верска основа.

4. БЗНС счита, че потъпкването на човешките и гражданските права обаче е неприемливо за страна-кандидатка за членство в Европейския съюз. Административната и съдебна разправа с лицата, идентифицирали се етно-културно като българи, или като македонци, признаващи своите български корени, каквито са случаите със Спаска Митрова и Мирослав Резински са абсолютно недопустими.

5. Словесните нападки към лицата, идентифицирали се етно-културно като българи или като македонци, признаващи своите български корени и обявяването им само на тази основа за предатели и ренегати е абсолютно недопустимо.

6. БЗНС счита, че историята трябва да бъде оставена на историците, но преподаването й в училищата трябва да бъде обективно и без използване на език на омразата. Недопустимо е исторически фигури, които са се обявявали за българи в по-старата история на Македония, да бъдат обявявани за македонци, които по някаква причина били принудени или пдлъгани да се самоопределят като българи, а техните последователи в по-новата история да бъдат обявявани за предатели и чужди агенти.

7. Масовото участие на доброволци от Македония в Българската армия по време на Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, както и издигането на македонски българи до най-висшите позиции в българската политическа и военна йерархия по това време, не може да бъде премълчавано или приравнявано с насилствената мобилизация на войници от Македония в армиите на други балкански страни. Българските паметници и гробищата от този период трябва да бъдат реставрирани и съхранявани.

8. Българската администрация на Македония в периода 1941 -1944 г. без никакво съмнение не е пример за демократично управление, тъй като и в самата България по това време демокрацията е сериозно потъпкана. Българското управление обаче трябва да бъде обективно сравнено с предхождащия го мрачен режим на Кралска Югославия, с кървавата вакханалия, разразила се в Македония в първите години на комунистическия режим, както и с възможните тогава алтернативи – директна нацистка или балистка окупация.

9. Холокостът е едно от най-трагичните събития в историята на Европа. Доказано е отвъд всяко съмнение, че в страните, доминирани от нацистка Германия, било като окупирани държави, било като съюзници на райха, огромната част от еврейските общности са били депортирани и екстерминирани.

България се гордее с факта, че макар на територията й да е имало разположени значими хитлеристки войски, тя не предава евреите-български граждани на сигурна смърт. Също толкова неоспорим е и фактът, че в условията на нацистка доминация България изоставя традиционната си политика на етническа толерантност, въвежда срамно анти-еврейско законодателство и в крайна сметка не отказва на настоятелното нацистко искане за депортацията на евреите от териториите, предадени й за администрация от самите тях. Това със сигурност е трагичен, болезнен и противоречив момент в българската и в македонската история, който трябва да бъде изследван, описван и екранизиран.

България обаче не трябва да приема да бъде портретирана в черно-бял пропаганден комикс като ентусиазиран хитлеристки съюзник, преднамерен злосторник и едва ли не инициатор на холокоста в Македония.

БЗНС настоява едва когато бъде постигнато споразумение между Република България и Република Македония по всички тези въпроси и когато Република Македония даде ясни доказателства, че трайно се придържа към духа и буквата на декларацията от 1999 г., Република България да се върне към политика на категорична подкрепа за европейската интеграция на Република Македония.