На 29 март се навършиха десет години от официалното присъединяване на България към НАТО. Но когато днес говорим за евроатлантическия избор на демократична България, трябва да си спомним и друга дата – 20 октомври 1951 г. Още тогава е сформирана Българската национална доброволческа рота 4093 към Американската армия в НАТО.

Това е първата рота на поробен от комунизма народ в Алианса и е създадена по идея на председателя на Българския национален комитет – д-р Г. М. Димитров, главен секретар на БЗНС в изгнание. Преобладаващата част от българските политически емигранти по убеждение са земеделци, затова и съставът на ротата е предимно земеделски.

Демократично мислещите българи по онова време, чиито най-ярки представители са последователите на забранения от комунистите БЗНС – Никола Петков, свързват въжделенията си за свободна и независима България със Северноатлантическия съюз още от неговото раждане на 4 април 1949 г. В своята статия “Атлантическият пакт” от 14 април 1949 г., поместена във в. “Свободна и независима България”, д-р Г. М. Димитров ясно определя значението на НАТО:
“Атлантическият пакт… има за цел… осуетяване на коварните конспиративни планове на московската клика, насочени да ударят смъртоносно и световната демокрация, и самата Организация на обединените народи, срещу които компрометира денонощно”.

“За нас Атлантическият пакт има исторически смисъл на мощен инструмент за спасяването на Европа от разкъсване и разгромяване, и осигуряване победата на нашите народи зад червената завеса, които се борят на живот и смърт за своите погазени права, свобода и независимост и за обединена Европа”.

Историята помни огромния принос на д-р Г. М. Димитров  и на бойците от Българската рота 4093  за присъединяването на България към НАТО. За тях разказва в книгата си “НАТО Българска рота 4093 (1951-1964)”  земеделецът Сава Севов,  лейтенант и взводен командир в ротата.

Българските хъшове в униформа са охранявали важни обекти на НАТО в Западна Германия, складове с муниции, оръжия, ракети, военно оборудване и други. Личният състав на ротата – около 200 души, е  бил организиран като подразделение от американската армия: 4 взвода от по 40 души за охрана на обекти и един административен взвод.

Имали са свое Църковно настоятелство и параклис “Св. Иван Рилски-Чудотворец”, в който тържествено отбелязват големите национални и религиозни празници.

Връзката между идейния вдъхновител на ротата Г. М. Димитров и участниците в нея, както и уважението на българските емигранти към земеделския лидер е толкова голямо, че когато той идва на гости, сънародниците ни прииждат със своите семейства от цял Гермерсхайм и близките околности . Българските ротници и емигранти пазят свято спомена за делото на Левски, Ботев, за Никола Петков. “Беше особено важно да не угасва в съзнанието житейската истина, че произхождаме от един от най-старите и цивилизовани народи в Европа да не се срамуваме да се наричаме българи”, както ни учи Паисий, да казваме “че и ний сме дали нещо на света”, че живеем с убеждението никога да не изчезва чувството за национална принадлежност, защото това ще бъде нашето изчезване и асимилация като българи!” – спомня си Сава Севов.

Богослуженита при тези чествания, както и на големите български и християнски празници в продължение на едно десетилетие отслужва отец Леонид граф Игнатиев. Той е потомък на известния руски дипломат Граф Игнатиев и е свещеник от Независимата Руска православна църква в Бад Соден, близо до Франкфунт на Майн.

Библиотеката, с която ротата разполага, позволява, както на  воините, така и на останалите български емигранти, да не губят връзката с писаното слово.

От 1951 г. българите в НАТО започват да издават и свое списание. То е циклостилно, нарича се  “Идейни насоки”, а неговата основна тема е обществено-политическият живот в България и в останалите източноевропейски страни. През 1953 г. ротата учредява фонд и клуб, средствата от които използва за благотворителност и за организиране на тържества.

Днес любопитните да се запознаят по-отблизо с Българската рота в НАТО могат посетят Националния военно-исторически музей. Там се съхраняват униформите и личните вещи, дарени през 2002 г. от трима ветерани от  ротата: Сава Севов, Стоян Михайлов и Михо Михов. Там е и емблемата на първите българи в НАТО: четирилистна детелина, заобиколена от два златни житни класа. Знак, че българската рота не е забравила завета на Никола Петков и на д-р Г. М. Димитров борбата срещу червената диктатура в България да продължи.

“Никъде извън територията на България след Втората световна война,  – не е имало такъв феномен, такава компактна група от стотици българи доброволци в казарма, с активна антикомунистическа и идейно-политическа дейност”   обобщава в книгата си “НАТО. Българска рота 4093 (1951-1964 г.) Сава Севов.

Затова днес трябва да помним първите българи в НАТО – земеделците, отишли в далечна чужбина не заради материални блага, а заради  свободата и независимостта на България!

Автор: Василина Андонова,
журналист от в. “Земеделско знаме”