Български Земеделски Народен Съюз

На 29 март се навършиха десет години от официалното присъединяване на България към НАТО. Но когато днес говорим за евроатлантическия избор на демократична България, трябва да си спомним и друга дата – 20 октомври 1951 г. Още тогава е сформирана Българската национална доброволческа рота 4093 към Американската армия в НАТО.

Това е първата рота на поробен от комунизма народ в Алианса и е създадена по идея на председателя на Българския национален комитет – д-р Г. М. Димитров, главен секретар на БЗНС в изгнание. Преобладаващата част от българските политически емигранти по убеждение са земеделци, затова и съставът на ротата е предимно земеделски.

Демократично мислещите българи по онова време, чиито най-ярки представители са последователите на забранения от комунистите БЗНС – Никола Петков, свързват въжделенията си за свободна и независима България със Северноатлантическия съюз още от неговото раждане на 4 април 1949 г. В своята статия “Атлантическият пакт” от 14 април 1949 г., поместена във в. “Свободна и независима България”, д-р Г. М. Димитров ясно определя значението на НАТО:
“Атлантическият пакт… има за цел… осуетяване на коварните конспиративни планове на московската клика, насочени да ударят смъртоносно и световната демокрация, и самата Организация на обединените народи, срещу които компрометира денонощно”.

“За нас Атлантическият пакт има исторически смисъл на мощен инструмент за спасяването на Европа от разкъсване и разгромяване, и осигуряване победата на нашите народи зад червената завеса, които се борят на живот и смърт за своите погазени права, свобода и независимост и за обединена Европа”.

Историята помни огромния принос на д-р Г. М. Димитров  и на бойците от Българската рота 4093  за присъединяването на България към НАТО. За тях разказва в книгата си “НАТО Българска рота 4093 (1951-1964)”  земеделецът Сава Севов,  лейтенант и взводен командир в ротата.

Българските хъшове в униформа са охранявали важни обекти на НАТО в Западна Германия, складове с муниции, оръжия, ракети, военно оборудване и други. Личният състав на ротата – около 200 души, е  бил организиран като подразделение от американската армия: 4 взвода от по 40 души за охрана на обекти и един административен взвод.

Имали са свое Църковно настоятелство и параклис “Св. Иван Рилски-Чудотворец”, в който тържествено отбелязват големите национални и религиозни празници.

Връзката между идейния вдъхновител на ротата Г. М. Димитров и участниците в нея, както и уважението на българските емигранти към земеделския лидер е толкова голямо, че когато той идва на гости, сънародниците ни прииждат със своите семейства от цял Гермерсхайм и близките околности . Българските ротници и емигранти пазят свято спомена за делото на Левски, Ботев, за Никола Петков. “Беше особено важно да не угасва в съзнанието житейската истина, че произхождаме от един от най-старите и цивилизовани народи в Европа да не се срамуваме да се наричаме българи”, както ни учи Паисий, да казваме “че и ний сме дали нещо на света”, че живеем с убеждението никога да не изчезва чувството за национална принадлежност, защото това ще бъде нашето изчезване и асимилация като българи!” – спомня си Сава Севов.

Богослуженита при тези чествания, както и на големите български и християнски празници в продължение на едно десетилетие отслужва отец Леонид граф Игнатиев. Той е потомък на известния руски дипломат Граф Игнатиев и е свещеник от Независимата Руска православна църква в Бад Соден, близо до Франкфунт на Майн.

Библиотеката, с която ротата разполага, позволява, както на  воините, така и на останалите български емигранти, да не губят връзката с писаното слово.

От 1951 г. българите в НАТО започват да издават и свое списание. То е циклостилно, нарича се  “Идейни насоки”, а неговата основна тема е обществено-политическият живот в България и в останалите източноевропейски страни. През 1953 г. ротата учредява фонд и клуб, средствата от които използва за благотворителност и за организиране на тържества.

Днес любопитните да се запознаят по-отблизо с Българската рота в НАТО могат посетят Националния военно-исторически музей. Там се съхраняват униформите и личните вещи, дарени през 2002 г. от трима ветерани от  ротата: Сава Севов, Стоян Михайлов и Михо Михов. Там е и емблемата на първите българи в НАТО: четирилистна детелина, заобиколена от два златни житни класа. Знак, че българската рота не е забравила завета на Никола Петков и на д-р Г. М. Димитров борбата срещу червената диктатура в България да продължи.

“Никъде извън територията на България след Втората световна война,  – не е имало такъв феномен, такава компактна група от стотици българи доброволци в казарма, с активна антикомунистическа и идейно-политическа дейност”   обобщава в книгата си “НАТО. Българска рота 4093 (1951-1964 г.) Сава Севов.

Затова днес трябва да помним първите българи в НАТО – земеделците, отишли в далечна чужбина не заради материални блага, а заради  свободата и независимостта на България!

Автор: Василина Андонова,
журналист от в. “Земеделско знаме”