В основата си „хибридната война” означава разширяване на военните действия в цивилни сфери, следователно водене на „войни” вече не само с войници и оръжия, а с всички средства, в известен смисъл като тотална война, включваща цивилни инфраструктури и медиите  като средства.

Защо се случва сега тази хибридна война, подета от путинова Русия?

От гледна точка на Русия  това е резултат и средство един режим да продължи да съществува. Поредният политически, недемократичен режим, обсебил властта в руските институции. Това е режимът на Путин, който все повече придобива белезите на диктатура, която на всяка цена иска да задържи властта.

От гледна точка на България отговорът е: защото сега има власт, която се съпротивлява срещу Путин. Кабинет, който не обслужва руското енергийно лоби, нито политическата експанзия на Русия. Точно обратното – сегашното правителство и по-конкретно – в лицето на министъра на отбраната Николай Ненчев и  на външните работи Даниел Митов, които категорично ориентират България в сферата на европеизма и атлантизма. След кабинетите на НДСВ, Тройната коалиция, самостоятелното управление на ГЕРБ и унищожителната, новата тройна коалиция (ДПС, БСП и Атака), застанала зад кабинета “Орешарски”, България се превърна в така мечтания троянски кон на Русия в ЕС. Бяхме загубили доверието на партньорите ни в НАТО и ЕС. Бяхме попаднали под руско енергийно робство. Бяхме на път да залитнем по евразийски съюз и лудостта на все по-ексцентричния Путин. Политическата бутафория на привидна демокрация си течеше бавно и само изключителната мизерия пропукваше вярата на средностатистическия българин в тази идилия.

Случиха се две крайни неща, които започнаха да разбуждат общественото мнение.  Абсурдният избор на още по-абсурдния олигарх Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Този акт не просто възмути обществото, а даде ясен сигнал, че дори службите ни тотално отиват в ръцете на олигархията и се превръщат в политическа полиция. Второто събитие, което разтърси пробуждащото се българско общество, беше анексирането на Крим. Русия стана от таен, явен агресор и окупатор. Благодарение на участието на РБ във властта, България започна да си спомня историческите навлизания на Русия/СССР на българска територия, винаги свързани с войни и неофициална окупация. Сякаш идеята, че това отново може да се потрети в българската история изостри сетивата.

Обстоятелствата вътре в България са различни. Макар и като по-малкия партньор, РБ участва в правителството и провежда собствена национална политика, най-силно отстоявана от министър Ненчев. Стана ясно, че Путин няма широка славянска душа и не носи гена да декабристите, а си е преуспяло  комунистическо ченге от КГБ, сработило се с руските олигарси. Спасителният план на ченгето-президент да остане на власт е да тласне страната си в краен шовинизъм, а защо не – и в открита война. Русия може да дрънчи оръжие. Има го и в това отношение е сила, но за да тръгне на горещ конфликт да завзема нови територии й трябват идеологическа доктрина и верни хора на терен. Тук на помощ й идват способите на хибридната война, които Русия е пуснала в действие.

За да не е голословен анализът, ето и три съвсем актуални примера от икономическите, медийни и политически похвати на хибридната война на Русия в България:

1. Стратегическият за България телекомуникационен оператор „Виваком“- БТК, както и други известни фирми у нас, минават във владение на компании, чиито собственици са директно свързани с Кремъл и пряко спонсорират проруските сепаратистки „републики“ в Източна Украйна.

Управителят на фирмата LIC33, обявила се за купувач на Българска телекомуникационна компания, освен свързан с досегашния собственик на телекома Цветан Василев е и бизнес партньор на близкия до Владимир Путин руски олигарх Константин Малофеев.

Олигархът Малофеев е бивш работодател на Александър Бородай – „премиер“ на т. нар. Донецка народна република и на Игор Гиркин –  „министър на отбраната“ на т. нар. Луганска народна република в Украйна. Малофеев е сред инициаторите на предложението и обосновката за анексиране на Крим и Източна Украйна, “внесена” в Кремъл в началото на 2015 г. Тези факти би трябвало да задвижат българските институции и разузнавателни служби.

2. Ето какво споделя общественикът Иво Инджев на сайта си: “Искам да съобщя една новина на ДАНС, ако там наистина има служители, които се занимават с контраразузнаване по руско направление. Нека да проверят как се разпределят в България 20-те милиона евро, постъпили наскоро от Русия за целите на руската хибридна информационна война.

Този транш е повторение на случая с други 20 милиона, които Москва беше заделила за пропаганда в България, когато Петата колона беше наета да брани руските енергийни проекти и да финансира т.нар. “шистова революция” срещу освобождението на България от руското енергийно влияние.

Всеки работещ в медийната сфера ще ви каже, че 20 милиона евро свежи подкупи е огромна за изпосталелите български медии суми, петимни да се продадат на онзи, който плаща повече или поне нещичко – без данъци, отчетност и прочие глезотии.
Вярно е, че руските посолства са ангажирани да правят списъци на “русофоби”. Тази информация вече обиколи света. Със сигурност и поделенията на КГБ в София са си свършили работата също”, завършва Инджев.

3.  Политическото измерение на хибридната руска война в България, включва: финансирането, създаването и поддържането на партии, откровено обслужващи руските бизнес и политически проекти,  противно на българския национален интерес. Русия плаща на партии и фондации, прокламиращи по всякакъв начин влиянието й. От радикализма на Волен Сидеров, добре подплатен с петро-долари, минавайки през старата левица, партията-движение на КОЙ и ето сега нова формация на рубладжийте – независимият депутат Велизар Енчев ще учреди своето Движение за радикална промяна на 4 и 5 април във Велико Търново. Каква промяна и политика може да се очакват от бивш агент на ДС? Тези партии, въпреки многото пари, които попиват, не са с голямо обществено влияние, но се оказват от стратегическа важност за олигархията и тя с удоволствие плаща на отрочетата си. Спомнете си само кой златен пръст крепеше правителството “Орешарски”. Волен Сидеров беше депутатът, чиито глас осигуряваше кворум и косвена подкрепа. Крещеше по улиците, а в парламента кротко натискаше пулта за подкрепа на КОЙ.

Хибридната война е в действие и не бива да се подценява. Тази Путинова война ще покоси някои от набелязаните цели и тук идва изпитанието за управляващата коалиция. Реформаторските министри са на полевата линия и се бият, но ГЕРБ ще трябва да докажат, че са демократи и всякакви връзки с други задкулисни интереси са останали в миналото. ГЕРБ трябва да защити с цялата си сила политиката на министър Ненчев и това ще е единствената гаранция за БЗНС за добро партньорство и белег за налична воля за  прочистване на службите и превръщането им от политическа полиция в действащи в полза на нацията.

Николай Ненчев е демократ, подготвен за битката с Русия. Има силна воля и идеологическа чистота в представата си за българския национален интерес.  Ударите срещу него не закъсняха и ще стават все по-силни, право пропорционални на съпротивата му срещу руската агресия. Критерият, че България се откъсва от руската орбита, ще е политическият успех на министър Ненчев.