Осъзнатата саможертва винаги удря в сърцето гузните съвести и не им дава покой. Колко ли пъти днешните псевдоисторици и критици на Ал. Стамболийски щяха да се отрекат от думите и делата си, ако бяха изправени пред същото изпитание като него – пред избора дали да спасят живота си, или да останат верни на своята „кауза“?!

Ще отречете ли факта, че Стамболийски имаше смелостта да се изправи срещу цар Фердинанд и да му заяви, че ако царят въвлече България в Първата световна война, главата му ще се търкаля по софийските улици? Отговорът на царя тогава е: „Не мислете за моята глава, аз съм вече стар. Мислете за Вашата, защото Вие сте млад!“ Този разговор, господа критици, не предопредели ли съдбата на Стамболийски и вие не бихте ли се съгласили с неговите думи? Ще отречете ли факта, че когато народът го избра за свой лидер, той изправи на крака обезкървената след три войни България?

Вие очевидно не сте неспособни да проумеете, че няма по-голяма и по-благородна саможертва от това да се отречеш от себе си и от живота си в името на добруването на своето отечество. Невъзможно Ви е да разберете това, което Хемингуей е разбрал за Стамболийски! Защото такова себеотрицание и достойнство са непознати за вас и неприсъщи за продажната ви съвест!

Колко ли пъти враговете на българския национален интерес трябва да умъртвят министър-председателят на България в правителството на БЗНС Александър Стамболийски? Допускам, че намерението им не е толкова за пореден път да убият Стамболийски – според мен те са се прицелили и искат да екзекутират и унищожат духа български.

Паметникът-костница на Янини грамади е много по-висок от гузната съвест на всички онези, които днес петнят паметта и делото на човека и държавника Стамболийски.
Знайте, двуличието е най-голямото престъпление!
Вас, „уважаеми“ професори-критици, историята ще забрави и отхвърли, но Стамболийски ще остане да живее вечно в сърцата на признателния български народ!