Гледаме не инсцениран, а контролиран опит за преврат
Вече има ясни индикации, че Ердоган е знаел за преврата и го е чакал подготвен. Като класически диктатор се възползва най-цинично от опита да бъде свален. Необходим му е бил ресурсът на насилственото потушаването, за да се разправи мащабно и без обяснения с опозицията си. Всички факти вече говорят за това.
Анализът сега започва. Досега действаше основно интуицията и интелектуалните рефлексии от познанията ни за историята на модерна Турция. Сега е време за преосмисляне на случилото се чрез аналитичното наблюдение върху фактите.
Политическата природа на диктаторите
Диктаторите знаят, че винаги срещу тях ще има опити да бъдат свалени от власт. Те знаят, че свалянето им от власт твърде вероятно ще стане по насилствен начин, тъй като инструментите на демокрацията са обезсмислени от самите тях. И колкото повече втвърдяват властта си, толкова повече съпротивата става по-конспиративна. Те го знаят, и затова на даден етап от властването си започват да привиждат враг във всеки приближен. Службите им пускат агентура на всякакво ниво, както в държавния апарат и институции, така и в обществената, та дори и в частната сфера.
Съвсем неслучайно, всеки диктаторски режим развива вътрешно разузнаване до съвършенство, защото атаките срещу режима идват основно отвътре. Службите на диктаторите се превръщат в машина за репресии над собствения им народ. Помним прекрасно мрежите на комунистическите тайни служби – КГБ, ЩАЗИ и разбира се ДС. Пипалата им проникваха навсякъде, за да контролират, разузнават и не на последно място да санкционират безскрупулно всякаква алтернатива и политическа съпротива.
Диктаторите разработват перфектното разузнаване и го подчиняват в лична полза. Това им позволява да смазват, в зародиш, всеки възникващ опит властта им да бъде оспорена. Позната е и параноята , която постепенно ги обсебва, за да съзират заговор във всичко.
Враговете на диктаторите
Враговете на диктаторите, не са обикновени политически противници, оспорващи властта им. Обикновено това са хора водени от убеждението, че властта на диктаторите е вредна за страната и обикновено тяхната кауза е морално мотивирана. Смяната на властта за тях не е самоцел. Отнемането на властта на диктатора е идея за спасение на общност, нация, държава.
Така, водени от морални подбуди и с кауза да спасят страната си, те действат при строга организация и разработват стратегия за превземане на властта. Когато това са хора на военното дело, тези стратегии са обмислени до тактически подробности. Обикновено това са изключително смели и изхождащи от принципни убеждения хора, готови да жертват много в личен план.
Военните преврати , не са като останалите. Те също целят властта, но гледат на нея, като на функционално оръжие с което да въдворят ред и да възстановят баланси , а след това да се оттеглят и да оставят държавния апарат да работи ефективно. Така че на овладяването на властта се гледа като на механизъм за постигане на друга , по-висша цел от самата власт.
Разбира се, историята познава много военни хунти, които проливат повече кръв от свалените диктатори и често режимите им са по-кръвожадни от тези, които са превзели. Военната хунта на Пиночет е най-яркия пример.
Насилието винаги е част от военните преврати, но то е насочено основно към действащия елит и цели физическото му неутрализиране, дори ликвидиране.
За разлика от латиноамериканските военни превземания на властта, турската демокрация винаги се е крепяла на светския характер на военните. Ако властта залитне към изместване от светския характер се знаеше, че военните коригират това. Те са пазителите на демократичната норма срещу всякаква колаборация между религия и власт.
Защо сега опитът за военен преврат срещу Ердоган да е бил с различен характер?
Защото официалната пропаганда иска да го внуши или защото Ердоган си е извоювал име на безспорен демократ!?
Ясно е, че създавайки предварително режисиран, перфектен мит за атакуваната демокрация, Ердоган започна да обезглавява хиляди неудобни за него демократи и патриоти.
Стратегическата дълбочина в контролирания опит за преврат
Всички последвали факти като реакция на преврата сочат, че службите на Ердоган са засекли подготовка за преврат. Имали са възможността да го ликвидират на съвсем организационно ниво и може би изобщо света нямаше да разбере затова. Но защо тогава се „случи“ този опит за преврат?
Това е част от управленските практики на всеки авторитарен режим – контролирано да се случват събития, които да им дават официален повод да втвърдят режима си. Ердоган е решил да не разкрива преврата, а да го чака подготвен и да го смаже по най-жесток начин. Така, кръгът Ердоган има повод да ликвидира физически и политически хиляди хора, вероятно почтени служители на кемалистка Турция. Това са висши офицери, магистрати, медийни хора – все вероятни врагове, но фактически демократи.
Планът на Ердоган, списъците с враговете му, медийните му изяви, призива към народа, главорезите му по улиците е планиран в стратегическа дълбочина, разчетено по часове, по групи и по прояви.
Вътрешно политически прилага схема, която дори и да е пробита и да изглежда вече нагласена, той знае, че във външно политически план ще му се размине. Жестоката истина е, че корумпираната и ислямизираща се Турция на Ердоган, в краткосрочен план, е по-надежден партньор на ЕС в удържането на милионната бежанска вълна, отколкото нестабилна Турция, граждански размирна и воюваща.
В дългосрочен план, обаче, стратегията на Ердоган ще се превърне в най-мощното оръжие срещу самия него. Ислямизираща се Турция не е широко приемлив вариант.