Декларация от тежко репресирани!
Само с почтеност в политиката може да отстояват свободата и просперитетът на нацията!
Ние, членовете на БЗНС, жестоко репресирани от комунистическия режим, сме дълбоко обезпокоени от системните опити за реабилитация на режима и опасността от манипулативно тласкане на нацията към прототалитарни нагласи.
През целия си съзнателен живот сме се противопоставяли на всякаква диктатура – лява или дясна. БЗНС се гордее с факта, че е най-последователната антифашистка и антикомунистическа организация в България.
Припомняме на будната обществена съвест, че комунистическият режим безапелационно смазваше свободата и правата на гражданите. С кървав натиск ограби собствеността на хората и така ги превърна в роби на тоталитарната система. Лишаваше ги от мнение, от правото на глас, от правото на избор. Превърна българската нация насилствено в чуждопоклонници на окупатора СССР и се обърна с терор към собствения си народ. Обезкърви елита на нацията чрез физическо ликвидиране и чрез брутално посегателство над академичната независимост! Комунистите забраняваха на инакомислещите да учат в университетите. Желанието ни да следваме беше заменяно с изтезания в затворите. Затова сме ужасени от манипулациите, които наблюдаваме – едновременно да се слави режимът на Живкови и това да се представя като проява на академична свобода! Днес се твърди, че Людмила Живкова започнала културното отваряне на България към света. Далеч по-важното за националната памет е, че преди това нейната партия брутално затвори България за света.
През 20 век, водени единствено от чувството на морален дълг към народа и пострадалата си Родина, ние, като млади момчета, се опълчихме срещу режима с ясното съзнание, че рискуваме собствения си и на близките си живот. Но чувството за чест стои над инстинкта за оцеляване. Затова и днес, през 21 век, заявяваме, че се гордеем с българската си нация и отново морално въставаме срещу опитите да се манипулира и обижда националното достойнство чрез реабилитацията на лицата–символи на тоталитарния режим.
Ние сме част от обикновения честен български народ, който живее в мизерия, чиито мечти за добро бъдеще биваха смазвани от лъжливите политици на прехода. Докато ни заблуждаваха, че строят демокрация, изнасяха и присвояваха капиталите в собствените си ръце.
Нямаме мъст и омраза. Не търсим реванш или компенсация за страданията и мъките по затвори и лагери. Вярата и оптимизмът ни, родолюбието и моралът, който винаги сме изповядвали в политиката, ни задължават днес да застанем на страната на доброто и да посочим, че освен носталгици по режима в тази държава има много честни, морални и съзидателни млади хора, които трябва да изградят патриотичен демократичен елит.
Ние от БЗНС винаги сме били демократи и сме убедени, че законите трябва да се спазват. Законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен не е само една празна декларация. Той е основа за обединение на нацията около демократичните идеали. Затова настояваме, когато публични личности се опитват директно или чрез медиите да отрекат престъпния характер на режима, да бъдат санкционирани в името на мира и просперитета на нацията.
Ние вярваме в доброто и в потенциала на цялата нация! Потвърждаваме силната си вярата в свободата и демокрацията като ценности, но нека се знае, че те не се дават веднъж за винаги! За свободата и демокрацията трябва да се воюва всеки ден! Те трябва да се пазят от призраците на минали и бъдещи тоталитарни режими.
Подписали:
1. Тодор Кавалджиев – вицепрезидент (1997-2002) – политзатворник, прекарал повече от 11 години в комунистическите лагери и затвори.
2. Петко Огойски – депутат в 7-ото Велико народно събрание. Политзатворник, Изтърпява присъдите си в различни затвори в страната, включително и на остров Персин в лагера „Белене”.
3.Жеко Стоянов – На 2 декември 1961 г. е осъден на смърт чрез разстрел за опит за възстановяване на опозицията. Осем месеца по-късно е осъден по друго обвинение на 12 г. затвор от военен съд за антикомунистическа дейност във войската. След години, прекарани в затвора е помилван.
4. Атанас Иванов Костандиев – политически затворник. Излежава общо двадесет години в комунистическите лагери и затвори.
5. Петко Илиев – политически затворник. Осъден на 20 години затвор. Освободен е при общата амнистия през 1964 г. Обявен е за „народен враг” и лишен от възможността да си намери друга работа, в следващите десет години работи като миньор.
6. Атанас Железчев – заместник-председател на 37-ото Народно събрание. Лежал 5,5 години в затвора за земеделските си убеждения.
7. Кирил Зарев – политически затворник. Осъден е на 2 години затвор и 5 години лишаване от граждански права.