Александър Йорданов*

Възможно ли е Русия да осъществи провокация срещу натовска държава? Въпросът не е случаен. И не става дума само за хибридната война, която Кремъл води срещу света на  свободата и демокрацията, срещу нашата Европа и нашият отбранителен съюз НАТО. Впрочем, това е съюзът, в който членуват все държави, от които се учим на всичко. Там се е учил и новият български президент, там в колежи и университети, пълнят и днес кратуни със знания, деца, внуци и правнуци на нашенската бивша червена и ДС номенклатура. Същата, която превърна някога  България в затвор и в безропотен слуга на Москва. Но в мига, в който отворихме прозореца към нормалният свят, същата тази номенклатура, нейните наследници и обслужвачи, се втурна да „лапа” от Запада: от автомобилчетата до крушките в холните полилеи. Но не се отказа от слугинажа в интерес на Русия. Дали това е навик, болест или просто отвратителен цинизъм? Дали така се опитват да хранят тези, които сами не могат да се изхранят, макар да владеят необятна територия и природни богатства? Но вечно мизерстват и мрат от глад. И някой трябва винаги да им помага, за да оцелеят.

Разбира се, помощта към Русия, която осъществяват много български политици и фирми, ощетява българския народ, българската държава. Милиарди народни български пари изтекоха и изтичат към Русия и днес. Включително и пари на европейските данъкоплатци. Българският народ е беден, защото тези, които го управляваха при социализма, а и днес, се грижат повече за това на Русия да е добре. А нас, кучета ни яли. Това болестно състояние обикновено се влошава, когато номенклатурата, за която говоря, успее да яхне властта. Тогава те са готови и българската си майка да продадат, за да напълнят гушата на „руските другари”. Навик, традиция, инерция – няма значение. Но е факт. А и политици от различни бои сякаш се научиха, че когато обслужват руски фирми и интереси, има възможност за далавера. Защо ли? Отговорът дойде неочаквано от един виолончелист, оказал се „случайно” приятел на руския президент и …офшорен мултимилионер. Хей така, от едното цигу-мигу.

Но в цялата тази отвратителна действителност на слагачество и подмазвачество на Кремъл, се намериха и вчера, намират се и днес, достойни личности, които да кажат: баста! Вчера, това бяха политиците, които ясно и категорично ориентираха България към членство в Европейския съюз и НАТО. Днес, това са политиците, които с конкретни дела защитават това членство и този наш общ европейски и натовски дом.

Такъв политик днес е министърът на отбраната Николай Ненчев.

И затова целият проруски слугинаж настръхна срещу него, когато той, с подкрепата на своите колеги от правителството, взе единствено правилното решение: двигателите на самолетите МИГ от българската бойна авиация да се ремонтират в приятелската натовска Полша, а не в Русия. Не знам дали при вземането на това решение министър Ненчев е бил информиран за доказано лошото качество на ремонтите в Русия. Един пример. Полският правителствен самолет ТУ-154М, който претърпя катастрофа при неизяснени и до днес обстоятелства край Смоленск през 2010 г., катастрофа, при която загина президентът и  голяма част от политическия, духовен и военен елит на страната, преди инцидента, е бил на „ремонт” в Русия. И след него осем пъти е показвал дефекти. Затова и ако българските военни пилоти са честни хора, а аз вярвам, че те са такива, те би трябвало откровено да разкажат за дефектите, които проявяват след ремонт в Русия руските „мигове”. Разбирам и какво ги спира да признаят истината. Но се питам, защо продължаваме да слугуваме на тезата, че в Русия може да се роди нещо „качествено”. Ако това бе така то „Волгата” днес трябваше да бъде автомобилът на някой Банев, а не „презреният” „натовски”„Мерцедес”.

Точно преди една година, на 27 ноември, петък, Народното събрание ратифицира споразумението с Република Полша за ремонт на двигателите на българските самолети МиГ-29. Ратификацията беше приета на първо и на второ четене. При първото гласуване „за“ бяха 133 депутати, а 42 – против. При второто гласуване подкрепа дадоха 130 народни представители, а 41 бяха „против“. По този начин парламентът изрази народната воля. Каква бе тя? Много ясна и разбираема. След като сме избрали своя дом ще търсим подкрепа от живущите в него, а не от … оня блок. Ще търсим подкрепа – за развитие, за просперитет, за ремонт, от своите приятели, а не от чуждите „другари”. Още повече, че им знаем майсторлъка на тия от оня блок. Справка: автомобилът „Запорожец”. Че и „ракетата” на космонавта Иванов, че и самолетът на Юрий Гагарин.

Спомням  си дебатите по този законопроект. И това, което напомни народният представител Валентин Радев, а именно,  че в програмата за развитие на въоръжените сили на България е записано, че постепенно трябва да се преустановява зависимостта от страни-доставчици на въоръжение и бойна техника извън НАТО и ЕС. Нарече Радев това „крайъгълен камък”. И бе прав. В дебата стана ясно, че всяка година най-малко по един МиГ-29 аварира с фатални последици в Русия през последните 7 години.

Като посланик на България в Полша в периода 1998-2001 г. мога да припомня, че полските военни заводи за летателна техника в Бидгошч имат повече от половин вековна традиция в  ремонта и обновяването на сомолети Су-22 и МиГ-29.  Още след Втората световна война заводът ремонтира и обновява самолети съветско производство:  По-2, Як-9, Ил-2, Ил-10, Ту-2. След 1957 година започва да извършва основен ремонт на изтребители МиГ-15 и МиГ-17. През Студената война в предприятието ежегодно се ремонтират по около 100 самолета. От 35 години „клиенти” са МиГ-29 и щурмоваците Су-22. Това е модерен завод, който разполага с най-съвременна техника и апаратура и осъществява най-сложни поправки, и модернизация на изтребители. В него се ремонтират не само двигателите, но и се осъществява цялостна модернизация на овехтялите МиГ-29. Поляците дори увеличават техните бойни и функционални възможности. Същевременно на „миговете”  се монтира такава техника, която осигурява най-важното, това, което Русия няма как да осигури: съвместимост със закупените самолети F-16. А те в Полша са вече близо 50.

Защо е необходимо да припомням всичко това. Защото българинът много бързо забрави „Москвича” и яхна западните автомобили. Но пък продължава да търпи политици, които го убеждават, че е по-добре да продължи със „Запорожеца” и „Мосвича”.

Сега научавам от българските медии, че българската прокуратура и национално следствие са „привикали” министър Николай Ненчев – един от най-достойните министри през скромните 27 години демокрация, за да го питат и разпитват защо е решил да ремонтира в Полша, а не в Русия, руските „мигове”. Това „привикване” е невероятна провокация срещу България! Истината е една. Решил е министърът така, решило е българското правителство така, решил е българският парламент така, защото са министър, правителство и парламент на европейска и натовска България. Затова нека да бъда ясен:

Долу ръцете от министър Ненчев!

И спрете с проруския слугинаж. Време е да си спомним, че сме независима държава, а не руска губерния. Затова и сто експертни комисии да се съберат, и самият новоизбран президент да заседава в тях,  те пак не могат да измислят нещо по-различно от това, което казвам: България трябва да се въоръжава със западна военна техника, със западни бойни самолети. Защото сме част от западния нормален свят, В който, да се върна към началото, дори „другарите” си изпратиха дечурлигата и внуците: да се учат, за да сполучат.

*Авторът е народен представител в 7-то ВНС, Председател на 36-то Народно събрание, депутат в 37-то и 38-то Народно събрание и посланик на Р България в Полша, Литва, Латвия, Естония и Р Македония.