Събрали сме се тук, в паметните дни на 70-та годишнина от края на Втората световна война в Европа, в Деня на Европа, за да изпълним поне част от своя дълг към онези почти 35 хиляди свидни жертви, убити и ранени, които майка България даде във втората фаза на войната.

Наскоро заедно с група ветерани обиколихме част от бойните полета, където нашите герои са срещнали войнската смърт. Хубаво е, че повечето военни гробища са добре поддържани, че наследниците на героите имат къде да положат цвете в памет на близките си.

Уважаеми госпожи и господа,

И днес политици и историци спорят, имало ли е смисъл от участието на България във втората фаза на войната, имало ли е смисъл от толкова жертви? Тези спорове няма да свършат скоро. Но едно трябва да е ясно –по бойните полета на Втората световна война българските офицери и войници са воювали и умирали със същото ясно съзнание, че се жертват за България, както техните деди във войните за национално обединение и през Първата световна война.

И още нещо, което не трябва да се забравя. Втората световна война сложи край на човеконенавистния националсоциализъм и на фашизма, но една част от европейските народи не получиха жадувана свобода.

И днес, когато отново свеждаме глави пред подвига на героите, е редно да се върнем и към онези страници от историята, с които не можем да се гордеем.

След завръщането си от фронта по-голямата част от достойните български офицери не само не получават заслужено признание и уважение, но са подложени на жестоки гонения и репресии. Хиляди са избити, изпратени в лагери и затвори. Отнето им е имуществото, семействата им са разселени из цялата страна, оставени са без професия. Комунистическият режим бързо забравя героизма им и на практика унищожава цвета на българското войнство. И тук се спори за числа, защото част от архивите, включително от срамните офицерски процеси са били укривани или унищожени.

Нека потомците на тези невинни жертви знаят, че днес демократична България се прекланя и пред тяхното мъченичество, че подвигът им също не е забравен. Че те са неотменна част от бойната слава на Българската армия и урните, които сега полагаме носят паметта за тях.

„Българийо, за тебе те умряха,

Една бе ти достойна зарад тях,

И те за теб достойни, майко, бяха!

И твойто име само кат мълвяха

Умираха без страх!”

Дълбок поклон пред подвига и героизма на българските войни, паднали по бойните полета на Втората световна война!