БЗНС | Български Земеделски Народен Съюз

Български Земеделски Народен Съюз

  • Начало
  • Новини
  • Ръководство
  • Календар
  • Земеделско Знаме
  • История
  • Публичен регистър
  • Контакти
  • Устав на БЗНС

Животът и смъртта като битка за демокрация – 36 години на почит към легендарния Динко Писарски

15/06/2018 в Новини

Динко ПисарскиДинко ПисарскиПоклонението на николапетковистите от 1982г

На 15 юни 1982г. в град Ямбол умира Динко Иванов Писарски, член на нелегалния БЗНС – Никола Петков. Поклонението за смъртта му се превръща в митинг. Пристигналите от цялата страна репресирани по затвори и лагери земеделци засвидетелстват дълбокото си уважение към личността и каузата на Писарски. Събирането за неговата смърт дава сила и повод съидейниците му да заговорят публично за възстановяването на БЗНС – Никола Петков, което подрива и оспорва тоталитарната власт и еднопартийния комунистически модел. Така николапетковистите стряскат за сетен път агентите на ДС. Следват разпити, разследвания, натиск и безпрецедентен тормоз на близките.

Как се стига до митинга от 1982г. в Ямбол?

Вдъхновението за стеклото се от цялата държава множество безспорно е загубата на един от най-светлите образи сред непречупилите се пред терора на комунистическата власт николапетковисти – Динко Писарски. Организацията на събитието обаче принадлежи на друга, не по-малко смела личност, част от съдбата и каузата на Писарски – неговата изключително силна и изпълнена с огромна любов съпруга. Влюбената от момиче в „своя Левски“ Мария Писарска разпраща над 100 телеграми до различни краища на България, за да уведоми приятелите му, че Динко е починал. Така съидейниците му, николапетковистите, лагерници и политическите затворници – борците за българската демокрация – се стичат, за да се поклонят за последен път пред човека, на когото са се възхищавали.

Съпротивата срещу комунизма на Динко Писарски

Още от ученик той се включва активно в каузите на БЗНС „Никола Петков“ и ЗМС. Съзнателно и с воля се опълчва срещу набиращия агресия тоталитарен режим. През 1950г. Писарски е част от нелегален антикомунистически отряд. Ръководител на групата за борба с тоталитарната власт е вуйчо му, Тоню Стоянов, който след залавянето им е осъден на смърт. Динко Писарски и братовчед му Кольо Йорданов са осъдени на 20 години затвор. В комунистическите затвори Писарски влиза като момче на 18 години и излежава над десетилетие. Там той е сред любимците на николапетковистите и политическите затворници. Крум Хорозов споделя в спомените си за него: „Влезе в затвора с ученически шинел. Тук той завърши политическия университет.“

В затворите Писарски, наред с други демократи, търпи издевателства и тормоз. Справя се без колебание и не се предава пред непрестанните провокации на комунистическите мъчители. Затворниците са пребивани до смърт, изтезавани и умишлено подлагани на нечовешки условия, но Динко Писарски не престава да се бунтува и в затвора. Там той също изповядва каузата си и с цената на мъчителни репресии запазва честта и достойнството си като български демократ.

Динко Писарски е политически затворник във варненския, пазарджишкия, плевенския и старозагорския затвори, както и в лагера Белене. За него и за приятелите му се разказват легендарни истории на съпротива и непримиримост. Във Варна, разказва Крум Хорозов, през 1953г. се събират отново с Писарски. Там комунистическият надзирател Васев ги кара да четат най-политизираните статии от „Работническо дело“, а след това да ги коментират пред съидейниците си в затвора. Условието е да ги коментират по „комунистически“, без да се изказват „вражески“. Това унижение има за цел не само да смачка личностите на демократите, но и да послужи за назидание на останалите политически затворници. Разбира се, николапетковистите отказват да четат и коментират комунистическите статии и като резултат 36 души биват вкарани в карцерите. Съблечени са по бельо и там изкарват 56 дни, но никой не се огъва от мъчението. Каузата и убедеността в идеологията са многократно по-силни и надделяват над страха и предателството. Такъв човек е и Динко Писарски, а това е само един от многото разкази за неговата убедена съпротива.

Млад, ентусиазиран, непреклонен в убежденията си, той оцелява въпреки дългата присъда, тежкия режим и мъченията в карцерите. След 11 години Динко Писарски излиза от затвора, но вече със силно влошено здраве. Психиката и идеологията му обаче са все така силни. В характеристиката му от ДС е записано, че той се е държал като закоравял изменник на народната власт. Трудно намира дори и нископлатена работа, но и това не успява да го сломи.

За ужас на ДС николапетковистите се заричат на гроба на Динко, че продължават борбата за демокрация.

Мария Писарска и наследниците на Динко

След затвора щастието в живота му е неговата съпруга Мария и двете им деца. Мария споделя изцяло идеите на съпруга си. Любовта ѝ към него е част от общата им кауза като демократи. Мария Писарска се бори с ДС и комунистическата власт с хъса и убедеността на мъжа си. Така тя организира погребението му, като кани николапетковистите от цялата страна. Това се случва пред 1982г, когато тоталитарният режим е в силата си. Ямболската милиция не може да преглътне факта, че погребението на господин Писарски събира толкова много хора и най-вече николапетковисти. Противниците на комунистическата власт се заричат на гроба на Динко, че ще продължат борбата за демокрация.

Следват репресии и тормоз, отправени към Мария Писарска и сина ѝ. Те са викани за разпити в милицията. Разбира се, властта не успява да уплаши и разколебае семейството на Динко да следва идеологията му.

Мария Писарска и днес присъства на и организира честванията на горяните, събора в Славовица в чест на Александър Стамболийски и поклоненията пред Никола Петков. И днес тя е непримирима в битката за демокрация, която ѝ е завещал съпругът ѝ. Възпитала е децата си в същите ценности, а внуците му следват примера на дядо си. Отдадени на демократичните си убеждения, двамата му по-големи внука завършват съответно политология и право във Великобритания.

 

Лого

Адрес: 1000 СОФИЯ, ул.”ВРАБЧА” №1

Телефон: 02/ 9963935

Имейл: office@bzns.bg

Полезни връзки
  • Земеделско Знаме
  • История
  • Контакти
  • Новини
  • Публичен регистър
  • Ръководство
  • test
  • Земеделско Знаме
  • История
  • Календар
  • Контакти
  • Начало
  • Новини
  • Публичен регистър
  • Ръководство
  • Устав на БЗНС
Контакти
  • Политика за бисквитки

Български земеделски народен съюз

Всички права запазени © 2023
Софтуерна разработка и поддръжка от ASAP

Управление на съгласието за бисквитки
За да осигурим най-добрите изживявания, ние използваме технологии като бисквитки за съхраняване и/или достъп до информация за устройството.
Функционални Винаги активен
Техническото съхраняване или достъпът са строго необходими за легитимната цел да се даде възможност за използване на конкретна услуга, изрично поискана от абоната или потребителя, или единствено с цел да се осъществи предаване на съобщение по електронна съобщителна мрежа.
Опции
Техническото съхранение или достъпът са необходими за легитимната цел да се съхраняват предпочитания, които не са поискани от абоната или потребителя.
Статистика
Техническото съхранение или достъп, които се използват изключително за статистически цели. Техническото съхранение или достъп, които се използват изключително за анонимни статистически цели. Без съдебна призовка, доброволно изпълнение от страна на Вашия доставчик на интернет услуги или допълнителни записи от трета страна, информацията, съхранявана или извличана само за тази цел, обикновено не може да се използва за идентифицирането Ви.
Маркетинг
Техническото съхранение или достъпът са необходими за създаване на потребителски профили за изпращане на реклами или за проследяване на потребителя на даден уебсайт или на няколко уебсайта за подобни маркетингови цели.
Управление на опциите Manage services Управление на доставчици Прочетете повече за тези цели
Преглед на предпочитанията
{title} {title} {title}