Левият Александър Симов се впусна в яростни атаки срещу сайта на БЗНС, авторите му и членове на политическото ръководство – Даниела Таринска и Цветанка Андреева (на снимката по-долу). Но освен безвкусни личностни нападки, той не казва нищо по същество.

Стамболийски щял да се възмути, че БЗНС бил в „колаборация с най-тъмните сили“. Кои са тези най-тъмни сили? От статията става ясно, че това са „евро-атлантиците“. Защо? Нима левият Симов не знае, че най-социалните държави на света са или членове на НАТО (Норвегия и Дания) или сътрудничат много тясно с Алианса – (Швеция и Финландия)! Колкото до Владимир Владимирович и най-върлите му противници не биха могли да го обвинят, че е „ляв“. Ако скалата „ляво – дясно“ има някакво измерение днес, без съмнение дори Барак Обама и Дейвид Камерън са по-леви от Путин. Иначе омразният на Симов плосък данък е въведен в Русия преди БСП да го въведе у нас.

Колкото и опити да се правят Майдана в Киев да бъде представен като империалистически преврат, все пак дори Симов не смее да представи Янукович като някакъв нов Салвадор Алиенде.

Според Симов БЗНС само ТВЪРДИ, че 116 години бил про-европейска партия. Ами да каже: бил ли е или не е бил? Мечтаел ли е Стамболийски за Обединена Европа или не? Да не би пък Симов да има документи, които да показват, че Стамболийски е мечтаел за Евразийски съюз? Не е ли д-р Г.М. Димитров кажи-речи единственият политик, който през 1941 г. се обявява против всякакво сътрудничество с Хитлер? И защо българските комунисти проспиват 1-ви март 1941 г. (както преди това проспиват Деветоюнския преврат) и се сещат, че са „антифашисти“ едва на 22 юни, когато Хитлер напада тяхната родина – СССР. Прави ли Симов разлика между принципен антифашизъм, от демократични позиции и конюнктурен „антифашизъм“ от тоталитарни (комунистически) позиции? Дали и тогава духовните предшественици на Симов не са разглеждали изтласканите от европейския континент западни демокрации като „най-тъмните сили“. Очевидно е така, защото през 1947 г. те обесват Никола Петков, който по време на пронацисткия режим лежи в лагера Гонда вода.

Симов подхвърля язвително, че БЗНС вадело призрака на Никола Петков, но самия той не смее да каже нищо за него. Ако може някак неговата биография и саможертва да бъдат забравени… Лошата новина за Симов е, че Никола Петков няма да бъде забравен. И завинаги ще служи като разграничител между доброто и злото.

Външнополитическата доктрина на БЗНС е ясна. Тя ни е завещана от Стамболийски, от д-р. Г.М. Димитров и от Никола Петков. Тя гласи: „България да бъде част от голямото семейство на демократичните народи, а да не се обвързва с една велика сила срещу останалите. Особено ако тази сила е авторитарна или тоталитарна и се опитва да срине международния ред. Няма значение дали това е кайзерова Германия, Третия райх, СССР или Путинова Русия. Обвързването с такива сили ще доведе до катастрофа!

И много моля Симов да не излиза с мантрата, че сега сме се били обвързали „само“ със САЩ, защото очевидно не е така. Съюзници и партньори на България са всички демократични страни членки на НАТО, на ЕС, а и много други: Република Корея, Япония, Австралия и т.н. Както често казва министър Ненчев – по-добрата част от света. Страните, за които заминават децата ни.

Като че ли единственото, около което Симов се съгласява с Андреева и Таринска е, че днес България се управлява от олигархия. Симов не може да отрече, че има зловещо припокриване между лица, свързани с ДС и новите олигарси. Тук той прибягва до язвителното подхвърляне: „Абе, мамини сладки, когато вашите хора правеха приватизацията и олигархията се нагуши със собственост на безценица, къде ви бяха писъците и истериите? Тогава всичките тия мълчаха, защото се надяваха, че и те ще станат част от новите богаташки елити.“ Един вид, а бе нашите са лоши, ама и вие сте същите. Е да, ама не.

Нека да припомним на г-н Симов кой беше първият български политик, който още през 1998 г. биеше камбаната за опасността корупцията да провали историческия шанс България да стане истинска демокрация. Не, не беше политик от левицата. Те тогава пишеха писма на другаря Милошевич. Човекът, който пръв вдигна глас беше… вицепрезидентът Тодор Кавалджиев. Заради своята позиция той си навлече гнева на тогавашния премиер и нека да си признаем – беше му наложено медийно затъмнение. Може ли г-н Симов да си спомни кой беше началник на кабинета на вицепрезидента Кавалджиев? Не беше ли именно Николай Ненчев!

Симов няма как да отрече, че ченгетата, в съучастие с някои тогава „десни“ политици – много от които по-късно преминаха в ДПС, разграбиха България на безценица. Ама кой е виновен – БЗНС и Ненчев. Били си мълчали! Не не си мълчаха и тогава. Има го черно на бяло.

Симов непрекъснато се подиграва с Андреева и Таринска, че ползвали езика от 1955 г. Как да разбираме това? Че езикът от 1955 е бил неадекватен, нали? Я виж ти. Значи комунистическият режим не бил нещо прекрасно!

Тук вече стигаме до същината на полемиката. Дали служителите на силовите структури на комунистическия режим са служили на България или не. За да си отговорим на този въпрос трябва да сме наясно дали комунистическият режим е бил престъпен или не.

Отговорът има два аспекта: законов и морален.

От гледна точна на закона, приет през 2000 г. комунистическият режим е ПРЕСТЪПЕН. Нито едно последвало мнозинство не посмя да го отмени. Не съм чувал дори Симов да каже, че режимът не е бил престъпен. Защото няма морални аргументи за това. Смисълът на цивилизованата държава е да брани живота, свободата и собствеността на гражданите. Комунистическият режим уби повече българи от всеки друг, наложи повече ограничения на свободата на българите от всеки друг, ограби собствеността на повече българи от всеки друг. И оправдаваше всичко това „с езика от 1955 г.“

Има ли Симов аргументи да обори това? Няма и затова бяга от темата. Някои негови съпартийци излизат с аргумента, че имало цели социални прослойки, които именно тогава получили своя шанс на развитие. Може дълго да спорим дали това е вярно. Не знаем какво би било развитието на тези прослойки, ако историята беше поела по друг път. Но дори да е така, това не променя престъпния характер на режима! Спомняте ли си, че когато срещу „братя“ Галеви започна процес много дупничани искрено излязоха в тяхна защита. За крадеца не е трудно, поне за известно време, да се прави на дядо Коледа (пардон, дядо Мраз).

И така: Може ли служителите на един престъпен режим да са служели на България? Отговорът е само един: НЕ! Режимът е бил най-големият враг на българския народ. На България са служели искрено тези, които са се противопоставяли на властта.

Друг е въпросът: имало ли е служители на режима, които са вярвали, че служат на България?

Отговорът е, разбира се, ДА.

Трябва ли на тези хора да се даде шанс?

Шанс за какво? В никакъв случай не трябваше да им се даде шанс да се възползват от неразградената мрежа на Държавна сигурност, за да натрупат несметни богатства и да изкривят българската демокрация.

Трябваше да им се даде шанс да преживеят катарзис, да се извинят за действията на режима и да намерят своето място в новия живот.

Това 26 години все не се случва и затова България продължава да се гърчи по пътя си напред!

В писанието си Симов не крие заплахите си срещу министър Ненчев. Рано или късно щял да бъде съден.

Мога да го уверя, че министър Ненчев знае историята на своята политическа сила. Знае, че да си лидер на БЗНС НИКОГА не е било безопасно. Но БЗНС винаги е бил на правилната страна на историята!

Николай Василев