Мъжете, които мразeха жените*
Насилието над жени е стара военна стратегия, която се използва и днес и не само от ДАЕШ. Изнасилванията, като форма на подчинение, отмъщение и контрол действат и като оръжие за психическо поразяване на цели селища и остават трайни следи в поколението на насилените жени. По време на военни действия, набези и терор, както в Африка, така и в Европа унижението и тормозът над жените е стратегия. Насилието над жени обаче е и почти обществена норма – скрита, примитивна, срамна, но в размер надминаващ всякакъв друг вид престъпност. Физическо, сексуално или психологическо – насилието над жени е преди всичко престъпление. Тази тема „табу“ много трудно пробива във все още „мъжкия“ ни свят. Случилото се в Кьолн разкрива два аспекта. Чисто политически, но и социален проблем.
Политическото измерение е в хипотезата, че зад огромните човешки потоци от емигранти седи организация и налична стратегия. Някаква стратегия проличава и от факта, че последните масовите насилия състояли се едновременно в различни европейски градове носят еднакви белези – извършвани са по един и същ начин.
Социалното измерение на проблема, няма общо с религия и националност. То се корени във факта, че жените се чувстват незащитени, но не само в мюсюлманския свят (където са лишени от основни права). Правата на жените са преди всичко човешки права.
Днес, когато осъждаме насилието над жени в Кьолн да не забравяме, че в България жени са насилвани да проституират, и това е един от най-печелившите (но не за жените) престъпни бизнеси.
А според изследване на Галъп от преди 2 седмици, 5 процента от анкетираните смятат, че мъжът може да удари шамар на жена. Това прави около 300 000 български граждани. И нещо много тъжно за перспективите на демографският ни прираст: 95 процента от нас са убедени, че жена с едно или две малки деца много по-трудно си намира работа. В тези изследвания параметрите на насилието не се обхващат, те остават скрити, разкриват се само нагласи.
И когато мъжете европейци се възмущават от насилието над жените им от чужденци да не забравят, че насилието не е чуждо и в техните домове, фирми и компании. Да не забравят, че първите жертви на талибаните, фундаменталистите и терористите падат жените и след това петролните кладенци.
*Заглавието е на роман от шведския автор Стиг Ларшон –мъж, който притежаваше емоционалната интелигентност да цени жените.
Автори:
