БЗНС основан 1899г.

НОМЕНКЛАТУРЧИЦИТЕ ЕДВА ЛИ ЩЕ СЕ ПОКАЯТ

Храм-паметникът „Свети Александър Невски“

Александър Невски


ПОЗИЦИЯ НА ПП НА БЗНС

Разкриването, че единадесет от членовете на Светия синод са имали агентурно минало едва ли изненада някого. Никой не си е представял, че след 9-ти септември 1944 г. комунистическият режим би толерирал една независима църква, каквато тогава е била Българската православна църква, току-що преживяла един от най-славните си мигове, когато през пролетта на 1943 г. Светият синод и особено екзарх Стефан и митрополит Кирил с риск за живота си, в доминираната от Хитлер Европа, се противопоставят и заедно с други смели интелектуалци и политици
ПРЕДОТВРАТЯВАТ ДЕПОРТИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ!
Но няма как да не бъдем ужасени от факта, че през последвалите 70 години Българската православна църква от факлоносец на просвета, вяра, доброта и принципност се превърна в едно украшение на бивши номенклатурчици и техните мутренски протежета. Владиците-агенти се извиниха с половин уста на патриарха, но не и на народа си. Дядо Калиник се оправда с Библейската побеля, че всяка власт е дадена от Бога. Но пропусна да каже, че Спасителят е изисквал от своите последователи да плащат данък на кесаря, но да не му служат, особено тайно и подмолно. Освен това в Библията ясно е написано: „По делата им ще ги познаете“ (Ев. от Матея 7.20). Ако владиците някога са направили компромис с атеистичния режим, за да запазят църквата, защо през последните 20 години не умиха лицето си с богоугодни дела. Защо не се пребориха за възстановяване на престижа на Българската православна църква? Защо в днешното объркано бреме не превърнаха църквата в компас, посочващ доброто и злото? Защо, когато ежедневно сме заливани от насилие, те не проповядват любов, умереност и въздържание, а напротив, във време на трудности и недоимък, демонстрират неоправдано благополучие? Отговорът е очевиден. Ако висшият клир на БПЦ през първите години след 9-ти септември 1944 г., воден от патриарх Кирил, наистина е направил компромис с властта, то последвалите водачи на църквата, независимо дали са били агенти на Държавна сигурност или не, са били и продължават да са
НЕ ДУХОВНИ ВОДАЧИ, А ОБИКНОВЕНИ НОМЕНКЛАТУРЧИЦИ.
Кариеристи, които не са се посвенили за материални изгоди и за повишение на практика да убият духа на Българската православна църква. Не можем да не констатираме, че след демократичните промени от 1989 г. нищо съществено не се промени в БПЦ. Както днес личи от разкритите досиета, разколът е бил на личностно ниво, като и двете страни са били в еднаква степен обвързани с ДС. В условията на страховита криза днес владиците се разхождат с Мерцедеси и Линкълни, и от устата им би звучало фалшиво да проповядват как Христос влязъл в Йерусалим не в каляска, а яхнал малка магарица. Ама да сте ги чули изобщо нещо да проповядват? Днес българският народ се нуждае от духовни водачи повече от всякога. От хора, които с думите, и най-вече с делата си, ще притъпят атмосферата на омраза, насилие и бруталност, която доминира нашето общество. Синодалните номенклатурчици няма да изпълнят тази задача. Имаха 20 години за катарзис, но те не се възползваха от тях. Крайно време е Българската православна църква да се демократизира. В нейните традиции е клирът да се подчинява на волята на миряните, а не обратното. Учредяването на Българската екзархия преди 142 години постави началото на възраждането и на българската държава. Преди да избират депутати, българите са избирали епитропи! Така са се учели на демокрация. Не случайно, когато се свиква Учредителното събрание в Търново, за негов председател е избран Антим I. Не само заради безусловния му авторитет, но и за да се покаже приемствеността от Екзархията към държавата. Незабавното свикване на Църковно-народен събор, който да избере авторитетно ръководство на БПЦ днес е повече от наложително. Демократичното му провеждане ще докаже още веднъж издръжливостта и моралната сила на нашата църква и нация.