Вдъхновителят, който зовеше от трибуните за демокрация, осъждаше комунистическия режим и предупреждаваше за опасностите от неговите съвременни метастази.

Роден през 1940 г. в хасковското село Староселец, завършва минен техникум и само на 21 години е осъден на 20 години строг тъмничен затвор за опит за възстановяване на опозицията в България. Веднага след затвора е изпратен в оловноцинковите и каменовъглени рудници, където прекава десетилетия.

Петко Илиев беше истински народен трибун! Непосредствено след промените работи неуморно за възстановяването на демокрацията в България. Учасатваше в митингите и разпалваше волята за изграждането на едно по-добро и по-справедливо общество. Депутат в 37 и 38 Народно събрание. Един от възстановителите на БЗНС „Никола Петков“ и учредителите на СДС в Ст. Загора.

Бай Петко, както с обич и уважение го наричаха българските демократи, беше обичан от всички и беше критерий за смелост и принципност в политиката на българския преход. Той беше политическото острие на възраждащата се българска демокрация. Още в началото на прехода Петко Илиев беше един от най-ярките радетели за отварянето на досиетата на БКП и ДС. Той вярваше, че пълното им разсекретяване ще способства България да изгради същинска демокрация. До последно остана с жива надежда, критичност и политически оптимизъм, че България може и трябва да бъде европейска демокрация и атлантическа сила.

Дългогодишен  Главен и Органозационен секретар на БЗНС. Целият си живот посвети на каузата на съюза.

Петко Илиев не само с думи, но и с делата си допринесе за демократизирането на България.

Поклон!