Почина един от строителите на българската демокрация
Днес 17.06.2017г , почина депутатът от Великото народно събрание
Крум Кънчев Хорозов (1925-2017)
Той прекара повече от 11 години в най-тежките комунистически концлагери и затвори.
Беше сред възстановителите на БЗНС Никола Петков през 1989г и член на неговото политическо ръководство.
Крум Хорозов нарисува единствените оригинални скици и рисунки на концлагера Белене.
Изключително последователен, честен и почтен българин. Посветил целия си живот на каузата на БЗНС. Отдал най-хубавите си години на битката за свобода, демокрация и благоденствие на българския народ.
До последните си дни той се вълнуваше за съдбата на БЗНС и демократичното бъдеще на България.
Поклон пред светлата памет на нашия приятел, учител и съмишленик Крум Хорозов!
Поклонението ще се състои на 19.06.2017г. от 12ч. в Централни гробища гр. Русе.
Опозиционната му дейност срещу режима на тоталитарната власт и жестоките физически мъчения по затвори и лагери, той понесе стоически в името, и с непрекършената вяра в смисъла, на политическата и обществена демокрация.
След 1989 г. Крум Хорозов разви безпрецедентна апостолска дейност извън рамките на политическите и икономически елити за създаване на будно гражданско общество. Хорозов бе и остава публично известна личност, прославила се с висок обществен морал, борбеност и лична нетърпимост към тоталитарния режим, а по-късно и към слабостите на демократизиращата се власт в България.
Крум Хорозов бе живата историческа памет за обществена съпротива срещу насилието и опитите на тоталитарната власт да смаже гражданското общество и да унищожи демократичната политическа система в България. От най-ранна младежка възраст до смъртта му фактите от житейския път на Крум Хорозов са пример за гражданска доблест, самоотверженост и силен дух при отстояване на принципите на демокрацията, дори в най-тъмните и мракобесни години на тоталитаризма.
Лишен от свобода за над десетилетие, живял под постоянен тормоз, терор и смъртна заплаха, той нито за миг не загуби своята демократична ценностна система и будна гражданска съвест срещу репресивния апарат на комунистическия режим. Гражданската доблест на Крум Хорозов е тази, която успя да съхрани високия му дух, морала и непоколебимата му обществена позиция и вяра в демократичните ценности.
Въпреки преживените репресии, човешката омраза и реваншизъм не се появиха в мисълта и дейността му. Единственото „възмездие”, за което се бореше беше налагането на демокрацията в политиката и установяването на гражданско общество в България. По време на прехода той остана коректив на болестите на демократизиращите се властови институции и политическите лидери на прехода. Стана изразител на обществената нужда за възстановяване на частната собственост и имуществото на гражданите. Беше радетел и основоположник на механизмите на либералното стопанство и свещената собственост на земята.
В годините на прехода и до смъртта си Крум Хорозов бе вдъхновител и изразител на будната, демократична гражданска позиция, за което той ще остане сред най-уважаваните и обичани от обществото личности. Ние бяхме свидетели как в последните години той се отказа от редица привилегии, свързани с власт и постове. Той не зае синекурни длъжности и живя скромно, обработвайки земята и не спирайки да твори, да пише, да пътува, за да проповядва дори сред най-големите обществени скептици ценностите на демокрацията и смисъла от гражданско общество в България.
Лесните победи и придобивки бяха в разрез с морала на демократа Крум Хорозов. Дейността и делото на Хорозов са публично достояние. Ще посочим само някои факти от неговия живот, които сами по себе си са достатъчно красноречиви.
Крум Кънчев Хорозов е роден в град Летница, област Ловеч на 18. 11. 1925 г.
От 1962 г. живее в град Русе. С демократична политическа дейност преди 1944 г. се занимава като антифашист, а след този период се изявява като убеден демократ, антитоталитарист. От 12 09 1944 г. е член на ЗМС /Земеделски младежки съюз/. През 1946 г. и 1947 г. му е отказан достъп до висше образование, като е обявен за земеделец, николапетковист. По късно ОФ му подписват разрешителен формуляр и записва земемерно инженерство в Държавна политехника в София.
На 6 май 1951 г. е задържан от органите на ДС. На 7 декември 1951 г. е осъден на 20 години лишаване от свобода, с обвинение, че чрез метежи, палеж и грабежи иска да свали народната власт. В затвора при нечувани, нечовешки условия прекарва 11 години от живота си. За периода 06.05.1951 г. до 22.05.1962 г. е затворник в: Сталински, Беленски, Старозагорски и отново Плевенски затвор.
След амнистията не му е разрешено да довърши висшето си образование. Обявен е за злостен опозиционер, критик на народната власт. Поведението му на демократ провокира реакцията на тоталитарната власт и той бива системно тормозен с цел да бъде духовно сломен. До 1954 г. властта атакува и физическото му оцеляване, като го принуждава да работи единствено тежък физически труд. През 1954 г. чрез обща амнистия за деянията на николапетковистите Крум Хорозов придобива права на неосъждан.
През 1963 г. сключва брак с учителката Стефанка Димова Костова, с която имат дъщеря на име Иванка, родена на 23.01.1973 г. През 1985 г., по случай 60-годишния си юбилей, събира 35 бивши затворници, репресирани демократи и съидейници.
25. 11. 1989 г. взима участие в заседанието на инициативен комитет за възстановяване на БЗНС /о/ Н Петков. Написва първия протокол за възстановяване на демократичната организация. 09. 12. 1989 г. е съорганизатор на Първа национална конференция за възстановяване на БЗНС /о/ Н. Петков. Написва втория възстановителен протокол и разпространява първите сто броя портрети на убитите легендарни демократи: Никола Петков и Евтим Арсов. Избран е за член на Управителния съвет на БЗНС /о/ Н. Петков от Русенска област. През март 1990 г. е избран за член на Постоянното присъствие на БЗНС /о/ Н Петков. Юни 1990 г. е кандидат за депутат в VII ВНС. Като депутат в VII ВНС внася Закон за собствеността на земята. През 1990 г. е избран за председател на „Съюза на собствениците на земя и занаятчиите в България” – професионална организация за подпомагане на връщането на отнетата собственост на собствениците и тяхното имущество.
В периода 1990-2002 г. възстановява по памет със скици и чертежи затвора и лагера „Белене” пише и публикува следните книги: „Озарението” , „Проиграна борба”, „Аграрната реформа”, „Горянското движение в Русенско”, „Борба и саможертва” и четиритомното издание „Дълг и себелюбие”. В този смисъл г-н Хорозов не бе дисидент, нито елитарист, нито дори и политик.
Той беше истински убеден демократ. Той беше гражданин, чието демократично верую го накара да загърби комфорта на бюрократичния кабинет и го стимулира да участва дейно в сформирането на граждански позиции и социални действия.
Той беше и ще остане един от героите на България, пренесъл вярата и ценностите през мрачното време на тоталитаризма за да стигнат до нас.