Писмо-обръщение

Президент Радев,

Според Конституцията на Република България и духа на институцията, която представлявате, Вие сте призван да олицетворявате единството на нацията.

По инициатива на двама Ваши предшественици – президентите Желю Желев и Петър Стоянов, датата 1 февруари е обявена за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Както е известно, по време на Втората световна война България прави многомесечни опити да остане неутрална. Не се присъединява към Тристранния пакт нито заедно с Унгария и Румъния, нито когато Мусолини напада Гърция. Все пак царят и правителството скланят глава пред Хитлер, чиито армии са разположени на северната ни граница, но правят всичко възможно да сведат сътрудничество си с Третия райх до възможния минимум. Гордеем се, че България не предаде своите евреи на сигурна смърт и помогна на много евреи от Европа да намерят пътя към спасението си.

Известно е, че докато страната е член на Тристранния пакт, докато се водят битките при Москва, Сталинград и Курск, Съветският съюз поддържа легация в София. Но когато на власт идва правителство, оглавено от политици, които през февруари 1941 година са били против всякакво сътрудничество с нацистите, Съветският съюз вероломно обявява война на нашата страна. Той отказва да сключи примирие, дори когато България обявява война на Германия, а българската армия се сражава с Вермахта.

В резултат от съветската окупация освирепелите за социален реванш български комунисти се впускат в кървава оргия. Безброй българи са убити без съд и присъда. След това се случва фарсът, наречен „Народен съд“. Никой не получава шанс за справедлив процес.

На 1 февруари 1945 г. т.нар. Народен съд осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, Ваши колеги генерали и полковници. Присъдите са изпълнени на същия ден. Това е най-безродната и зловеща екзекуция на български държавни мъже. Нито един от тях не успява да се сбогува с близките си. Нито един от тях не проси милост от комунистическите палачи, слуги на СССР.

Отнемането на българската свобода и независимост не спира години наред. Налагащият се със сила по поръчка на Сталин и неговия прокурор Вишински тоталитарен режим безмилостно продължава с физическата разправа над българските политици. Неспособни да спечелят властта чрез избори, българските комунисти я узурпират с кръв и със силата на окупационната Червена армия.

Втората вълна на политически терор ликвидира съпротивата на БЗНС. Лидерът на обединената опозиция Никола Петков е екзекутиран на 23 септември 1947 г., а хиляди негови последователи Николапетковисти и други демократи получават смъртни присъди или са хвърлени в комунистическите затвори и лагери на смъртта. Пролята е българска кръв. Убити са най-свидните синове на нацията.

След няколко десетилетия комунистическият режим беше обявен за престъпен. Ние, съвременните българи, дължим поклон пред паметта на всички тези български демократи, платили с живота си правото на България да е свободна и независима държава.

Раните от съветската окупация не са зараснали до ден-днешен.

Като политическа сила, която се е противопоставяла на всяко диктаторско управление и е давала свидни жертви и преди, и след съветската окупация от септември 1944 година, организираме поклонение пред жертвите на червения терор.

С Вас сме политически опоненти, но в БЗНС сме убедени, че поклонението пред жертвите на комунизма не може и не бива да бъде ограничавано до една или друга партия, до една или друга идеология. Вие сте избран за президент на всички българи и е Ваше право и задължение да покажете съпричастност към паметта на българските демократи.

Преклонението пред жертвите на комунистическия режим е проява на човешки хуманизъм и български патриотизъм.

Убедени в това и с уважение към институцията която представлявате, Ви каним на поколението, което ще се състои на 1 февруари 2019 г. от 11 часа пред Паметника на жертвите на комунизма в София.

Надяваме се, че въпреки всички различия заедно с нас ще сведете глава пред спомена за тези хора, за тази най-мрачна, но и горда част от историята на българската демокрация.

Това ще е знак, че националното помирение в България е възможно.