От Николай Василев,
член на Националното ръководство на БЗНС

На 27-ми юни 2014 г. се случиха две изключителни събития, които ще предопределят съдбата на Европа за десетилетия напред. Съобразявайки се с резултатите от европейските избори 26 от 28-те страни членки на ЕС номинираха Жан-Клод Юнкер за председател на Европейската комисия. Същия ден Украйна, Грузия и Молдова подписаха споразумения за асоцииране с Европейския съюз.

Русия и Великобритания не скриха недоволството си. За премиера Камерън изборът на Юнкер свидетелства, че Европа е на път да се федерализира и Великобритания трябва да избере между значителното ограничаване на суверенитета си и съжителството с обединена Европа – кошмар за британците от Наполеоновите войни насам. На Путин договорът за асоцииране на бившите съветски републики с Европейския съюз се привижда като нов договор Брест-Литовск, изтласкващ Русия в стратегически незащитими граници. Три пъти през последните два века иначе съперниците Англия и Русия се съюзяваха, за да не допуснат силово обединение на Европейския континент от Наполеон, кайзер Вилхем и Хитлер. Днес обаче обединението е доброволно и демократично, а при все, че на острова не са забравили мисълта на премиера Палмерстон, че Англия няма постоянни приятели и врагове, а само постоянни интереси, не изглежда вероятно Лондон и Москва да се съюзят срещу Брюксел.

Може би след десетилетие или две ще имаме обединена Европа от Атлантика до Днепър, със или без Великобритания. Европа, запазила съюзнически отношения със САЩ и постигнала напредък в отношенията си с една, да се надяваме, вече демократизирала се Русия. Спомняйки си за 1914 г. трябва да сме наясно, че алтернативите на това развитие са мрачни!