Реформаторският блок оценява първите 100 дни на управлението като отказ от реформи и отстъпление от предизборните обещания на коалиционните партньори.

Мнозинството все още няма управленска програма и не представя ясни приоритети пред обществото, което е прецедент не само у нас, но и в Европа и води до хаос в държавата.

През изминалите месеци парламентът генерираше предимно скандали около свалени имунитети и оттеглени законопроекти. Обществото не получи ясен отговор, правени ли са задкулисни договорки между ГЕРБ и БСП за съвместна работа.

Всички важни проблеми бяха изместени от дневния ред на Народното събрание и правителството от скандалите около НДК, закупуването на самолети, изнудването за суджуци.

На този фон е притеснително, че борбата с корупцията се изразява единствено в отлагателни действия от страна на мнозинството и доказателство за това е поредното изтегляне във времето на сериозните дебати по приемането на закона и публикуването му в последния ден на юли. Дали работи този закон, ще се мери през ефективността на институцията, нейната независимост, ясната отговорност и дали няма да се превърне в поредния раздут и нефункциониращ орган, върху който няма обществен контрол.

Съдебната реформа беше замразена, а изборът на членове на ВСС от парламентарната квота се очертава отново да се случи непрозрачно след пазарлък между онези, които трябва да ги посочат.

Административната реформа също беше отложена и българските граждани ще продължат да куриерстват между отделните администрации. За електронно правителство дори не става и дума. Рекламираната програма за саниране започна да се пропуква, защото наяве излязоха корупционните похвати за изпълнението й. А с всеки изминал ден на бездействие на властта и институциите, гражданите се чувстват все по несигурни да излязат на улицата.

За да бъдем справедливи към работата на мнозинството, не можем да не отбележим и да не приветстваме усилията за завършване и надграждане на свършеното през последните десетилетия по отношение на Македония, от президента Желев, правителството на ОДС и последвалите го кабинети.

След няколко месеца България ще бъде председател на Съвета на Европейския съюз, а страната ни все още няма отговор за това как искаме да изглежда Европа, нито дори е стартиран публичен дебат.

Председателството на ЕС е шанс България да покаже пред Европа различно лице – на силна държава, в която корупцията се наказва, да покажем, че страната ни е от най-старите на континента и сме дали много за развитието на Европа. Възможност е българите да разберат, че Европейският съюз не е бездънна каса с пари и бюрократична общност, която ни се кара, а обединение за развитие, в което България може и трябва да бъде пълноправен, а не подчинен партньор. Но мнозинството няма план как да направи това. Председателството не са плочките в НДК, нито снимката на Борисов до Юнкер, то е България и Европа рамо до рамо, в желанието си за по-добра среда за гражданите.

Предвид количеството отложени за есента теми, не виждаме ясна посока за развитие на страната, а само отлагане на проблемите, които ще се стоварят изведнъж на главата на мнозинството и в парламента, и в правителството.