Това, което правим днес, утре ще бъде история!
През цялата своя 122-годишна история БЗНС е настоявал за добросъседство и приятелство с всички съседни страни. Предупреждавал е, че крайният национализъм води до катастрофи и макар често да е бил обвиняван в безродие, винаги се е оказвал прав.
Преди 30 години БЗНС приветстваше факта, че България първа призна независимостта на Република Македония и разгледаше утвърждаването на тази независима държава като триумф и на българската дипломация, сравним със Съединението, Независимостта, освобождаването на Пиринска Македония, Родопите и Странджа-Сакар и връщането на Южна Добруджа. Независимостта на Македония подобри значително геополитическото положение на България и ѝ позволи да излезе от тежката Балканска блокада, в която тя се бе оказала още през 1913 г. Усилията на България да установи специални отношения с Република Македония обаче се провалиха. Без съмнение за това има дълбоки причини, наследени от миналото. Най-вече заради престъпната политика на БКП в Пиринския край в периода 1945-63 г. Но и защото съветският тип комунизъм беше направил България крайно непривлекателна за македонците – граждани на Югославия. Но провалът се дължеше до голяма степен и на недотам компетентната българска дипломация през последните тридесет години.
БЗНС силно приветства подписването на „Илинденския” Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония от 1 август 2017 г. Този договор даваше надежда за започването на един дълъг и сложен процес на преосмисляне на историята и в двете страни. И все пак в тази страна се намериха смели политици и инетелктуалци, които се застъпиха за ясно признаване на нашата „обща история” – теза, която в Република Северна Македония, да си признаем, е много, много непопулярна. Македонската православна църква също направи безпрецедентен жест, като поиска Българската православна църква да ѝ стане църква-майка.
За голямо съжаление, гласът на БЗНС в този период отново не бе чут. Твърде рано след подписването на Договора групички около президента Георги Първанов започнаха да настояват за „анекс”, какъвто на този етап македонската страна едва ли би подписала. По-късно към този хор се присъедини и президента Радев. След злополучната визита на руския патриарх у нас БПЦ не посмя да вземе решение в духа на делото на Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски!
БЗНС е изключително притеснен от факта, че за да не бъде позволено на правителството на Бойко Борисов да постигне споразумение със Зоран Заев беше гласувана т. нар. Рамкова позиция, която не без основание бе разглеждана от македонска страна като едностранно излизане от Договора. България дори на назначи преговарящ, който заедно с Владо Бучковски да предложи изход от ситуацията. Възраженията на доайени на българската демокрация като Филип Димитров и Петър Стоянов също не бяха чути.
На КСНС от 10 януари 2022 г. бе потвърдено, че България ще се придържа към т. нар. Рамкова позиция, което на практика връзва ръцете на правителството на Кирил Петков да намери някакво по-гъвкаво решение. БЗНС е изключително притеснен, че по темата „Македония” България изпада в пълна международна изолация. Вместо да бъдем част от решението, се превърнахме в част от проблема!
Важно е да се борим за своята история. Но не трябва да забравяме, че това, което правим днес, утре ще бъде история. С действията си днес засилваме и без това тежките антибългарски настроения в нашата съседка, която би трябвало да ни разглежда като най-близки приятели.
БЗНС настоява за незабавно преразглеждане на отношението ни към Република Северна Македония, за промяна на тона, за проява на много повече уважение към чувствата на съвременните македонци и за широки дискусии за намиране на формула, която да ни изведе от сляпата улица, в която попаднахме. Само така може да започне процес на преосмисляне на историята, който трябва да засегне и двете страни!
ПП на БЗНС