Навлизайки в четвъртата година на своето управление ГЕРБ бавно но сигурно губи подкрепа. Последните изследвания на ГАЛЪП посочват 23% подкрепа за управляващата партия срещу 20% за БСП. Повечето анализатори приемат този процес за нормално изхабяване във властта. Случило се е на всички управления от демократичните промени да сега. Както се изрази социологът Цветозар Томов, при всички правителства първо противниците им се радикализират в своето неприемане, след това броят на поддръжниците намалява и в крайна сметка нито една управляваща партия досега не е задържала до следващите избори дори две трети от гласовете, с които е дошла на власт. Този феномен е уникален за България. Трябва много сериозно да се замислим защо е така. Независимо от това кой е на власт, каква политика води и дали страната се намира в условия на „златен дъжд” или на световна криза, резултатите са винаги едни и същи. Българинът демонстрира неудовлетвореност както от живота си изобщо, така и от поведението на управниците. Защо е така? И какво може да се направи?

През последните 23 години българите се радваме на незапомнена свобода и възможности. Ако някога гледахме със завист как югославските граждани свободно пресичат затворените за нас граници, днес виждаме опашки от граждани на Македония и Сърбия за български паспорти. Ако някога научавахме за съществуването на машини за миене на чинии и микровълнови печки от американските филми, то днес се радваме на едни от най-скоростните интернет връзки в света. На мястото на празните щандове днес имаме изобилието на хипермаркетите и нямаме нужда от връзки за да си купим каквото и да било. С нискотарифните аеролинии посещението на западноевропейските столици стана достъпно за и хора със средни доходи. Ако някога обучението в чужбина беше привилегия само за най-висшия елит, сега то е реалност за все по-широк кръг българи. Прозрачността и отговорността на управлението, при всичките му недостатъци е все пак несравнимо по-добро от това преди 1989 г. Негодуваме от безспорното наличие на информационно затъмнение, но знаем, че няма да ни пратят на крос ако има радиационно облъчване, както стана през 1985 г. А когато народът излезе на улицата, както стана при протестите за защита на Витоша, знаем, че властта ще отстъпи!

И все пак българите сме крайно недоволни. За това има както обективни така и дълбоко субективни причини. Обективно погледнато животът в България е далеч по-добър от този в развиващите се страним, но остава значително под този в страните на благоденствието. Като причина за това често се цитира т.н., ниска производителност. Това е заблуждаващ термин. Ваксаджията в милионерският клуб едва ли е по-непроизводителен от своя колега в гетото, но сигурно изкарва много повече с по-малко труд. Основната причина за относителната бедност на българите е сравнително ниският брутен вътрешен продукт. Преизчислен спрямо покупателната способност на глава от населението у нас той е 13 789 долара годишно, при 25 062 за Гърция, 27,165 за Чешката република, 43,369 за Швейцария и цели 59,711 за първенеца Сингапур. Затова и гръцката криза изглежда за мнозина по-добра от българския „ръст”. Няма как да не е така при близо два пъти по-висок БВП. Намаляването на дистанцията обаче е безспорно. Увеличаването на Брутния вътрешен продукт е дълготраен процес, надхвърлящ хоризонтите на един управленски мандат. Трябва да признаем, че има за какво да сме благодарни на нашите политици през последните десетилетия. Успяха да ни интегрират в Е.С. и НАТО и за разлика от други държави не натресоха тежко дългово бреме на идните поколения! За да стане обаче нашият БВП сходен с този на развитите страни, освен геополитическата сигурност и ниската степен на задлъжняване е необходимо съчетание от добра инфраструктура, и добър бизнес климат. Правителството на ГЕРБ полага значителни усилия в първата насока, но крайно недостатъчни във втората. БВП ще се увеличи, не толкова когато се увеличи цялостната производителност на труда, а когато определени сектори от нашата икономика завоюват по-голяма ниша в световния обмен. За това е необходима силна секторна политика. Оставен на пазарните сили, значим ръст на БВП у нас няма да се случи! Защото повечето енергични млади хора ще напуснат страната, привлечени от по-добрите условия в страните с по-висок БВП. Нужна е специална политика за задържане и завръщане на образованите енергични млади хора. И тъй като няма безплатен обяд, трябва да признаем, че това не може да не бъде за сметка на неглежиране на други обществени слоеве! Евроинтеграцията ни дава рядък шанс за това. Неотдавна един германски вестник писаха, че България си изнасяла социалните проблеми когато стотици неграмотни представители на малцинствата у нас натежавали на тяхната социална система. Ама когато преди това цели две десетилетия те привличаха най-способните българи, за образованието на които държавата ни бе похарчила много от оскъдните си средства – оплакване нямаше. Напълно справедливо ще бъде ако през следващите 1-2 десетилетия тече обратния процес – най-способните да остават и да се завръщат, а за чужбина заминават именно тези, които се нуждаят от социална защита! Тъй като сме застаряваща нация те едва ли ще бъдат страховита вълна! Можем да заключим, че обективно подобрение на живота ще има ако продължи строежът на инфраструктура, поддържането на ниски данъци и започнат да се прилагат дългосрочни секторни политики за развитието на земеделието, но не само зърнопроизводство, на туризма – включително и културен, селски, поклоннически туризъм и разбира се за развитието на високите технологии. Всичко това трябва да бъде съчетано със специални програми насочени към стимулиране на младите, образованите и способните. Образно казано да стане така, че повече компютърни специалисти да работят от България за световните пазари, а повече ваксаджии да лъскат обувките там където хората имат повече пари. А ако изпращат част от заработеното на роднините си у нас – още по-добре!

Нека погледнем и втората причина за обществено недоволство и ерозирането на подкрепата за всички управляващи, независимо от политическият им цвят. Това е лошият политически и обществен климат, който разбира се влошава бизнес климата и обезсмисля политиката на ниски данъци и изграждането на инфраструктурата. Казано на народен език, които и да изберем, във властта започват да се държат арогантно. Извършват задкулисни договорки, обслужват сенчести интереси. Обществените поръчки стават на тъмно. Последните циркове около злополучната кандидатура на г-жа Марковска за конституционен съдия за пореден път създадоха впечатлението за тайни договорености между ГЕРБ, ДПС и части от БСП. Последвалата оферта от страна на премиера да подкрепи който и да е кандидат на СДС, но не на синята коалиция отново създадоха недоумение. Подкрепа за конституционен съдия се дава не на партия, а на доказана личност. А опитите, чрез тази маневра да бъде разбит един политически субект дори не бях прикрити!

За да се излезе от цикъла на повтаряща се ерозия към политическата класа, духът на целия политически живот трябва да се промени. Политици трябва да стават и остават само хора които предлагат ясни управленски решения. Тяхното групиране по партии и коалиции трябва да става според близостта на убежденията им, а не след договорки или поради тайни зависимости. Нужни са ни предвидими политически субекти, където активистите да селектират бъдещите кандидат-управници в открита конкуренция, така че евентуалните тъмни петна от биографиите на кандидат управленците да излизат на светло много преди те да могат да се приближат до властта!

БЗНС през своята 113 годишна история винаги е вземал правилната страна във всички остри политически спорове именно защото е партия на принципи. В обърканото време, в което живеем, България има нужда от него!