Официално представяне на знаменития автобиографичен труд на Коста Тодоров „Изповедта на една луда балканска глава“.
Книгата описва турбулентния живот на една изключително космополитна личност, която е обиколила Балканите и света във време на политически и социални промени.
КОЙ Е КОСТА ТОДОРОВ?
Четник в Македония и революционер в Русия. Воин в Шампан и затворник в Одеса и София. Съратник на Стамболийски, П.Д.Петков и Г.М.Димитров. Приятел на Ерио, Вандервелд и Марина Цветаева. Дипломат в Европа и изгнаник в света. Продавач на сладолед и говорител по Би Би Си. Кавалер на Почетния легион и на четири смъртни присъди. Поет и белетрист, историк, журналист и художник. Певец на романси, шансони и странджански песни. Автор на двадесетина книги – на български и френски, на руски, английски и сърбохърватски. Роден в Москва, живял в Европа и Америка, починал в Париж. Едновременно: Аристид, Дон Кихот и… Коста Тодоров.
– Роден в Москва. Руснак?
– Не, българин.
Беше през ноември 1940 г., в една нюйоркска поща, където се регистрирах като чужденец.
– И така, вие сте български поданик – каза чиновникът. После учудено вдигна очи от въпросника, който бях попълнил.
– Воювал сте във френската армия?
– Да, през Първата световна война.
Той продължи да чете: „Делегат в Обществото на народите… Понастоящем кореспондент на югославския печат…“ Объркан замълча, после сякаш внезапно прозря.
– Разбирам. Вие сте евреин.
– Не. Не съм.
Той махна с ръка и ме отпрати с дружелюбен жест.
– Предавам се – рече.